"Това беше толкова непостижимо, че желанието ни ставаше десетократно по-голямо" - така българският режисьор Галин Стоев си спомня с усмивка за неустоимото желание на неговата генерация творци да открие западната култура, от която е била лишена, пише Франс прес, цитирана от БТА. "Четяхме всичко, свързано с Новата вълна, въпреки че дори нямахме достъп до филмите", спомня си режисьорът. В неговия малък офис в Националния драматичен театър в Тулуза в югозападната част на Франция, на който той стана директор през 2018 година, Стоев разказва за младостта в комунистическа България.
"Между приятели си разменяхме имената на режисьорите от Новата вълна", връща лентата Стоев, споменавайки емблематичните фигури на френското кино като Годар, Трюфо и други. В търсенето на нови хоризонти и рушенето на клишетата, такъв беше пътят, изминат от този 52-годишен творец с младежки вид, с дънки, фланелка и тънки очила, за да стигне до Тулуза.
Галин открива театъра още като дете в културен център в град Варна, разположен на брега на Черно море. "Бях доста разсеян ученик и за да се проявя по-добре в училище, майка ми ми каза: "Ще те заведа на едно място, където можеш да правиш всичко, което пожелаеш!". Недисциплинираният ученик открива един нов свят: "Имах чувството, че тази действителност е по-реална от всичко онова, което искаха да ми наложат". Като юноша Галин си дава сметка, че има достъп само до преработени текстове. "Играеха се класически постановки, но всякакви сексуални конотации бяха премахнати". В опит да заобиколи цензурата той се съсредоточава върху оригиналните текстове.
По време на годините му в театралната академия в София пада Берлинската стена през 1989 година и страната му тръгва по пътя на демокрацията. Още от началото на 90-те години той поставя класици като Корней и Шекспир и започва да залага на съвременен репертоар. В рамките на обмен с Британския съвет тръгва по своя европейски път през Щутгарт, Москва и Брюксел. Натрупва опит и срещи, създава трайни творчески приятелства. "Галин притежава голям финес, той е режисьор, който знае как да бъде непочтителен, без да прави провокации." казва за него Мюриет Майет, главен администратор на "Комеди франсез" от 2006 до 2014 година. След като се запознала с една от неговите постановки, тя го привлича, за да внесе нов повей в престижната трупа, основана през 1680 година. В Тулуза - след като епидемиологичната обстановка го лишава от публика, режисьорът разработва хибридна форма между видео и театър, за да покаже на зрителя своя труд. "Трябва да престанем да се примиряваме със ситуацията, да се оплакваме за изгубения си свят", заявява режисьорът, твърде убеден в това, че креативността трябва да се адаптира към новите реалности. И създава минисериал въз основа на постановката на своя руски драматург Иван Вирипарев "Непоносимо дълги прегръдки".
И макар че от три години насам Галин Стоев живее работи най-вече в Тулуза, той продължава редовно да посещава родината си, за чиито незавършен демократичен преход съжалява. "Миналото лято се случи нещо - българите излязоха на улицата". И за да подкрепи този народен порив, той се обърна с предизвикателство към премиера Бойко Борисов. В своето открито писмо, широко разпространено в медиите, Стоев остро порица властимащите за изградената от тях "фасадна демокрация, подхранвана от клиентелизъм и крайна некомпетентност". "Аз разбрах, след като отраснах в тоталитарен режим, че никой не може да ти отнеме вътрешната свобода, но трябва да се бориш", заявява Галин Стоев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
