Принц Шарл-Филип Орлеански, дук Анжуйски, аплодира „Пепеляшка“ на 2 юни в Софийската опера. Аристократът меломан води 30 вип дами и господа, пристрастени към класиката. Негово кралско височество - внук на Анри Орлеански и велик магистър на клона на Ордена на Свети Лазар Йерусалимски, описва себе си като „силно привързан към Франция на републиканското управление“.
За спектакъла по шедьовъра на Росини идват още гости на Пламен Карталов, но те ще бъдат на сцената - Оана Андра и Евгений Станимиров. Завладяващата история за малкото бедно момиче, което се превръща в принцеса, тук е леко видоизменена – героинята живее с доведения си баща и неговите дъщери. Няма я и добрата фея, която движи приказните трансформации в познатия на много поколения деца сюжет. Вместо нея, действието ръководи наставникът на принц Рамиро - Алидоро. Няма тиква, няма магии, всичко се развива на ръба между сериозното и комичното – явно, полускрито или с намигване. Елегантната режисура на Вера Петрова предизвиква усмивки и добро настроение дори там, където според либретото би трябвало да се чувстваме леко тъжни. „Много ми допада именно тази трактовка, при която героинята ми е активна, весела, жизнерадостна. Играла съм и версии, в които Пепеляшка е олицетворение на страданието, но предпочитам прочита на Вера Петрова”, споделя изпълнителката на главната роля Оана Андра. Това, за което публиката на софийската „Пепеляшка” може само да се досеща е, че за някакви си 40 секунди Оана се преоблича преди финалната си много красива ария. Освен с Андра на 2 юни публика ще се срещне с Хрисимир Дамянов, Атанас Младенов, Николай Петров, Ина Петрова, Благовеста Мекки-Цветкова. Сценографията на младата, но набираща скорост с всяка следваща постановка Боряна Ангелова, е зрелищно-атрактивна - огромни пъстроцветни яйца побират героите ту като стаи, ту като каляска, ту се превръщат в градина. Свежото и ярко усещане от тези оригинални решения се допълва от пищните, умишлено решени на ръба между красивото и кича костюми на Християна Михалева-Зорбалиева. Верен на Росиниевия прочит, диригентът Жорж Димитров също е завладян от цялостната силно позитивна атмосфера от сцената.
Макар и предизвестен, хепиендът не идва лесно. Росини е взаимствал само по-щастливата развръзка от творбата на Шарл Перо, при която Пепеляшка благородно се застъпва за злите и завистливи свои сестри. Преплитането на темите за прошката и любовта, смирението и надеждите, които се сбъдват, прави толкова интересен и харесван крайния продукт на сцената на Софийската опера и балет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
