Синеокият красавец някога отнема роля на Пол Нюман
Режисьорът на "Джанго без окови" знаел наизуст реплики на легендарния актьор
Легендарният Франко Неро, който снима в над 200 филма из цял свят с култови режисьори - от Джон Хюстън, Луис Бунюел и Сергей Бондарчук до Куентин Тарантино, обра овации в София и заради професионалната си самоотверженост. Изключителният актьор дойде на срещата с медиите леко контузен - в китката и в долната част на лицето.
"Не прецених добре разстоянието в стаята и паднах", без смущение обясни той на журналистите малко по-бавните за всеки типичен италианец ритъм и скорост на говорене. Това обаче не му попречи да разкаже за някои от най-интересните истории в кариерата си.
Неро е само на 18, когато съдбата изпречва на пътя му бъдещия голям майстор на седмото изкуство Ермано Олми.
"С него в Милано работехме в компанията "Едисон волта". Бях студент, но вършех какво ли не, редовно не си доспивах. В офиса стоях с големи черни очила, за да не се вижда, че от време на време подремвам. Когато ме питаха какво правя, отговарях: "Мисля". Един ден Олми ми каза: "Още ли си тук - веднага тичай към Рим".
Най-съдбовната среща на младока обаче е с Джон Хюстън - неговия Пигмалион. Тогава 21-годишният Франко е асистент фотограф на майстор, който снима картини по прочутата улица "Маргута" - пълна с галерии и любима на великия Федерико Фелини. Веднъж идва фотограф, който работи за Дино Де Лаурентис - един от най-влиятелните продуценти на всички времена. Пита красавеца може ли да го снима. А после се оказва, че е изпратил кадрите на Джон Хюстън, който тъкмо започва снимките на библейския "Битие". И Неро се озовава в огромен апартамент в грандхотела на Рим, където се е разположил прочутият режисьор - заобиколен от красиви асистентки.
"Съблечи се", подканил го Хюстън
Франко свалил сакото си, но веднага се чуло: "Още, още".
"И така, докато не останах по слипове. Чак тогава ме отпрати: "Добре, можеш да си ходиш". След няколко дни ми се обадиха, за да ми кажат, че Хюстън ме вика за Авел. След това разбрах нещо още по-впечатляващо - че се е преборил с Ди Лаурентис, който за Каин и Авел искал Пол Нюман и Марлон Брандо. Хюстън обаче бил категоричен - само нови лица. Най-важното в този случай беше рекламата - излязох върху кориците на всичките седмични издания по света. Бях голямото откритие на Джон Хюстън. Моят учител обаче ми каза, че трябва да говоря английски - защото с външния си вид мога да играя навсякъде, но без езика - не. Всеки ден ми носеше текстове, които трябваше да разучавам, защото ме изпитваше. Даде ми и дискове със записи на Джон Гилгуд и Лорънс Оливие с монолози от Шекспир - усвоих ги чисто фонетично, без да ги разбирам."
Когато Джошуа Логан прави кастинг в Лондон за "Камелот", Хюстън му препоръчва Неро за ролята на Ланселот. Режисьорът обаче репликирал на колегата си: "Кой е този? Не го познавам!".
Франко, който по това време снима уестърн в Италия, все пак отива в британската столица. Логан му казва: "Джон е напълно прав - като физика, като визия ти си перфектен. Но английският ти не е достатъчно добър - а това е най-голямата и мултимилионна продукция на Холивуд в момента".
"Тръгнах си, но стигайки до вратата, се обърнах: "Мистър Логан,
знам наизуст Шекспир
"Давай да те чуя", реагира той. И започнах: "Целият свят е сцена..." - и така половин час. "Е, след като си научил Шекспир, ще се справиш и с репликите", съгласи се той".
Именно там, на снимачната площадка на "Камелот", Франко Неро среща жената на своя живот - Ванеса Редгрейв. Той я нарича "велика актриса и голяма дама".
Франко Неро споделя, че съдбата е била изключително благосклонна към него, тъй като е работил с най-големите - Хенри Фонда, Бърт Ланкастър... Особено признателен е обаче на Лоурънс Оливие.
"Той ми каза: "Приличаш на мен като млад. Пред теб има две възможности - да играеш само главния положителен герой. Но това е възможно да стане един път в годината - и трябва да се надяваш, че филмът ще има голям успех. Но кариерата ти ще бъде много скучна. Другата възможност е да влизаш в различни роли и кариерата ти да бъде пълна с успехи и провали".
Франко Неро буквално изигра срещата си с Куентин Тарантино, който му се обяснил в любов. Скандалният режисьор бил изгледал всичките му филми още от 14-годишен и искал непременно той да се появи в "Джанго без окови".
"Докато снимахме в Испания с Пенелопе Круз, тя отскочи до фестивала в Сан Себастиан. Като се върна, ми каза: "Има един млад режисьор - Куентин Тарантино. Много иска да се срещне с теб". Видяхме се в Рим - беше се зарекъл, че няма да си тръгне, докато не общува с мен. Оказа се, че знае не само всичките ми филми и музиката в тях, но и всичките ми реплики. Бях наистина изумен. Един ден ми звънна от Лос Анджелис: "Искам да правя нова версия на "Джанго" - аз съм не само твой почитател. Обожавам и Серджо Корбучи, дори пиша книга за него". По това време снимах в Ню Йорк епизод от "Закон и ред". Играех мъж, попаднал в ситуация като тази на Доминик Строс-Кан с камериерката в хотела. Режисьорът ме изненада: "Имам сценария на "Джанго без окови". Веднага го прочетох, но не видях роля за мен - освен тази на немския зъболекар, вече дадена на Кристофър Валц. Идеята беше да бъда рицар, който на забавен каданс върви към камерата. В края на филма той стига до чернокожото момченце и неговата чернокожа майка. Тя ме сочи: "Това е баща ти", а аз казвам: "Бори се за свободата си". Три месеца по-късно Тарантино ми се обади. Не му се струвало подходящо за екрана бял баща да има чернокожо дете. После се видяхме на четиричасова закуска в Бевърли хилс. Той ми представи своя вариант - през пет минути казваше: "Довери ми се, довери ми се". Искаше да му стисна ръката. По време на снимките постоянно пускаше музиката от оригиналния "Джанго".
Караше младите и Леонардо ди Каприо да гледат филма
Повтаряше им, че нищо не знаят. И че Франко Неро е бил най-голямата звезда с Клинт Истууд и Чарлз Бронсън". Всъщност снимат две сцени, които Тарантино орязва по-късно. Франко мисли, че му се "събират" 9 минути, но реално остават само 3. Но най-важният момент остава - когато двамата Джанговци се срещат.
Според Франко Неро телевизията е убила истинското кино. "През 50-те, 60-те и 70-те режисьорът отиваше при продуцента и го убеждаваше да даде пари за филма, като му изиграваше сюжета. През 1981 г. в Италия се появиха частните тв канали. В държавата до този момент имаше 12 000 салона. После 90 процента от тях затвориха. Днес са 400. Ролята на продуценти беше поета от хората в тв каналите и чиновниците в министерството на културата. Те преценяват дали някой проект трябва да бъде сниман - къде, как и срещу колко. Вече няма копродукции. Не може да се направи филм, ако няма подкрепа от телевизия. Когато въпросните функционери четат сценария, те казват: "Тази сцена е прекалено брутална, не може да я излъчим в 20 часа по телевизията". И започва кастрирането. А печалбата на някогашните филми стигаше до половин милиард евро днешни пари", категоричен е Франко Неро. Той и досега не успява да преглътне факта, че кинохитовете вървят по телевизията към осем и половина-девет вечерта.
"Тогава хората, вечерят, оригват се... Никой от тях не следи сюжета, нито пък се вълнува от историята. Ако на другия ден ги запиташ какво са гледали, не могат да кажат. Истинското кино е в салона - платил си пари за билета и след края на филма можеш да кажеш дали си изпитал наслада или не. Дори в Щатите, където често работя, снимат филмите според изискванията на телевизията - бързо, в едри планове. Дори най-големите режисьори в Италия се нагодиха към "карамелизираното" правене на кино за телевизията. Вече няма място за ангажирани политически филми".
Световноизвестният актьор е специален гост на София филм фест. Снощи той трябваше да получи наградата на столицата - преди прожекцията в кино "Люмиер" на класиката "Джанго" на Серджо Корбучи, вдъхновила Тарантино. Франко представи и новия филм, в който играе - "Децата на Маам" на Паоло Консорти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
