Издание № 70 на Берлинале беше открито с „My Salinger Year“ със Сигорни Уивър и с речта на Самуел Финци. Очаквано галата премина под знака на коментарите и настроенията за стрелбата в Ханау, при която германец застреля 9 чужденци, между които и един българин. За първи път в историята на форума се случи едноминутно мълчание в памет на жертвите на расистки атентат. Министърката на културата на Германия Моника Грютерс и кметът на Берлин Михаел Мюлер подчертаха категоричната линия на правителството и основните политически партии срещу расизма и подклаждането на омразата към чужденците.
„Независимо колко същества решават да бъдат наопаки, независимо колко заплахи отправят те към нашата свобода и демокрация, независимо колко куршума изстрелват и независимо колко умопомрачени самотни вълци тероризират отвореното ни общество - докато политиците не осъзнаят, че имаме проблеми с десните, въпреки отровения ни климат - ние няма да приемем всичко това за нормално. Каквото и да се случва обаче, Берлин остава либерален град. Не трябва да се изолираме и да строим стени. Може би някой се опитва да дойде тук, за да се превърне в следващата надежда на Германия. Самият аз имам минало и биография на имигрант. Киното е за общите ни изживявания“, каза Самуел Финци, който от десетилетия живее и работи в мегаполиса. Преди това той поздрави гостите на повече от десет световни езика – включително иврит, арабски и китайски, за да завърши на български с „Добър вечер, госпожи и господа“. Санчо не пропусна да намекне за незаслужено пренебрежение към България, характерно за доста западноевропейци. "Идвам от страна, която е в Европа. Тук за тази част от Европа казват: Там долу - демек ние тук сме горе, нали?". Разказа още как е гледал филми в в кино „Дружба“ и спомена легендарната реплика „Go back to Bulgaria“ в класиката „Казабланка“. Монологът му продължи с иронична препратка към ключова сцена в „М“ на Фриц Ланг.
„My Salinger Year“ е за току-що завършила студентка, която мечтае да стане писател. Тя започва работа като асистентка на литературния агент, представлявал Дж. Д. Селинджър. Лентата разкрива детайли от арт живота в Ню Йорк от 90-те години на миналия век.
Както се знае, Дитер Кослик, който 20 години трупаше рейтинг като директор на Берлинале, беше наследен от двама - артистичният шеф Карло Катриан и бизнес дамата Мариете Рисенбек. Днес се смята, че в афиша на фестивала трудно ще се намери място за комерсиален филм. До 1 март ще се завъртят „The Roads Not Taken“ на Сали Потър с Хавиер Бардем, Ел Фанинг и Салма Хайек, „Сибир“ на Абел Ферара с Уилям Дефо. В „Минамата“ на Андрю Левитас Джони Деп е известният американски фотограф Юджийн Смит, който разследва корпорация, виновна за отравянето на стотици хора с живак в Япония. Драмата е по истински случай от 70-те, когато се случва една от най-големите екологични катастрофи в историята на човечеството. След нея е създаден международен договор за по-строг контрол при използването на опасния елемент. „Напред“ е новата анимация на „Пиксар“ с гласовете на Том Холанд и Крис Прат, но продуцията, естествено, е извън състезателната програма. Тук е и „Пинокио“ - поредна игрална адаптация на приказката на Карло Колоди във версия на Матео Гароне. В ролята на Джепето гледаме Роберто Бенини. В Италия, където вече е по кината, филмът събра 16,5 милиона долара. Интерес провокира „Дау“ сериите – 700 часа киноматериал за времето на комунизма в Берлин. В конкурса е „Дау. Наташа“, а документалният „Дау. Деградация“ е за съветския физик Лев Давидович Ландау. Президент на журито е Джеръми Айрънс, който е начело шестима актьори, режисьори и продуценти от Германия.
Почетната „Златна мечка“ е за Хелън Мирън. Специално отличие ще получи и немската режисьорка Улрике Отингер. Церемонията по връчването на наградите е на 29 февруари.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
