"Раковска" трябва да трепери под краката на истинската актриса, казва култовият режисьор от Народния
Арт гилдията започна сбирките, посветени на 100 години от рождението на Филип Филипов - неин гуру от втората половина на предишното столетие, който пада на колене и целува сцената преди всяка първа репетиция. Прочутият професор, който дирижира родния Бродуей през 60-те и 70-те, идва на бял свят на 27 юли преди 100 години във Варна. На тази дата в Народния се събраха негови студенти, приятели и колеги, а големите чествания ще бъдат в началото на сезона. Легендарният жрец на Мелпомена, който винаги повелява, че "жената трябва да бъде жена, а мъжът - мъж", е от първите преподаватели по актьорско майсторство и режисура. Той е главен художествен ръководител на Народния, създател е на "Сълза и смях" в съвременната му версия. Сред хората, които организират тържествата, са някои от най-любимите му възпитаници от двете страни на сцената - Виолета Бахчеванова, Ванча Дойчева, Жоржета Чакърова, Джуни Александрова, Никола Анастасов, Васил Стойчев, Вълчо Камарашев, Антон Радичев, Надежда Сейкова, Енчо Халачев, Димитрина Гюрова... Сред учениците му са още Татяна Лолова, Гинка Станчева, Григор Вачков, Ицко Финци, Досьо Досев, Хиндо Касимов... Филипов ги учи, че най-важното в Академията е "минусите да станат плюсове". Защото въпреки мрачноватото си излъчване той е почитател на фоейерверките. Неслучайно представленията на Филипов с академичната трупа са от най-гледаните и обсъжданите за всички времена - и понякога, естествено, от най-оспорваните. Те са заредени не само с духа на класиката, но и с провокацията към "тук" и "сега" въпреки соцканоните и регламентираните отношения на професора с властта. Филипов е контрастен, деспотичен, безапелационен, но от неговите постановки извира енергията на модерността. Професорът превръща "Почивка в Арко Ирис" на Димитър Димов в истински хит - зрителите викат "повече билети" до седем и пет пред Народния. Когато бароковата сграда излиза от афиша заради ремонт, първата трупа играе в Операта, където триумфът е дублиран. Филипов, на вид консервативен и тежък за общуване, с лекота елиминира четвъртата стена - тази към публиката - и пуска звездите си в салона. Любомир Кабакчиев, Любомир Киселички, Сава Хашъмов и Васил Стойчев дефилират по пътеката, която стига до дъното на залата. Цялото действие в пиесата, посветена на гражданската война в Испания, е заредено с кинаджийска динамика - от масовките и патетиката през музиката и любовните етюди до трагиката на финала.
"Поставям пиесата така, както тя ме е развълнувала в определен исторически момент. Всеки текст представлява затворен кръг от жизнени явления с ярки асоциации в съвременната чувствителност на театралния творец. И тя може да бъде режисирана по два съвършено различни начина, които да бъдат харесани от автора. Театърът е съвършено ново произведение на изкуството, независимо че почива върху литературната творба", коментира Филипов.
Георгий Толстоногов, един от корифеите на международното съсловие, споделя: "Много добре помня "И най-мъдрият си е малко прост" на Филипов - перфектна режисура и блясък. И досега пред очите ми е изумителното майсторство на Апостол Карамитев. Психологическата гротеска на сатирата при цялата си острота не намаляваше смешното в комедията. В известен смисъл този спектакъл предусети по-късни неочаквани решения на руската сцена".
Според Севелина Гьорова професорът създава различни и често коренно противоположни мнения за своята личност. "Но истинската му творческа същност може да бъде уловена единствено в неговото изкуство - ако се вникне внимателно, ако при цялата обективна и силна реална картината на времето, което той пресъздава, се долови съкровеният и изповеден тон на създателя". Жоржета Чакърова, която започва кариерата си на звезда в Народния като Пилар в "Почивка в Арко Ирис", признава: "Филипов беше голям. Безкрайно обичаше театъра. И много разбираше от това, което правеше - всичко му беше ясно още преди да започнем репетициите. Носеше ми късмет - получавах награда за всяка моя роля в негова постановка".
Виолета Бахчеванова, която е в един от първите му випуски, го нарича "водача в нашата младост". Изключителната актриса разказва: "Поведе ни по пътя през 1954 година. Той си остана първият ни учител в актьорското майсторство. Нашият професор. Целият ми творчески живот бе свързан с него. Никога не си позволих да го нарека по име или да му говоря на "ти" - независимо че близо 30 години бяхме заедно в Народния".
Кристина Белчева, която е в последния му випуск, все още говори за Филипов с неизиграна емоция. "Научи ни на дисциплина и професионализъм. Казваше ни често, че актьорът трябва да остави собствените си настроения на закачалката в гримьорната и да се отдаде докрай на публиката. Много държеше всеки да бъде автентичен. Разпалено настояваше, че когато една истинска актриса минава по "Раковска", земята трябва да трепери под нея. Пет човека от нашия клас бяхме разпределени за дебют в Народния. Вълнението беше гигантско, макар това съвсем не означаваше, че ще бъдем назначени на щат след премиерата. И тогава, през лятото на 83-а, Филипов почина. Изпаднахме в шок. Ние, неговите ученици, загубихме почва под краката си. Дълго време не вярвахме, че сме осиротели".
И досега из Народния говорят за невероятното отношение на професора към техническите екипи. Като всеки професионалист, който е наясно, че без тях актьорите са изгубени, Филипов е приятел със сценичните работници и осветителите. Те са първите, които черпи след поредната премиера.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
