Мнозина кинотворци посягат към класиката на Лев Толстой "Ана Каренина" в опит да я пресъздадат за голям екран и мнозина от тях се провалят. 30 пъти историята на смелата жена, която се подчинява на сърцето си, е била екранизирана - от 1910 г. до 2012 г., когато излезе последният италиански опит на режисьора Кристиан Дюгей. Предизвикателствата не са само в пресъздаването на епохата с руските царски дворци и имения, изящните тоалети, че и маниери на героите. Още по-трудно е да се изведе на екрана сложната психологическа драма на една жена от XIX век. Сред 30-те актриси, изиграли Ана, са едни от най-големите легенди на киното от миналия век до днес - Грета Гарбо, Вивиан Лий, Татяна Самойлова, Жаклин Бисе, Софи Марсо, Кийра Найтли.
Една от екранизациите от 1961 г. с Клер Блум и Шон Конъри като Вронски беше изчезнала, както се смяташе, завинаги, но неотдавна бе намерено нейно копие в архивите на Би Би Си и пуснато на DVD по случай 80-годишнината на Конъри. Другите две британски тв екранизации са снимани през 1977 и 2000 година, като ролите на Ана Каренина в тях изпълняват Никола Паже и Хелън МакКрори.
През 1974 г. и в Италия снимат телевизионен филм по прочутия роман с Леа Масари, която е на 41 години по онова време. Истински възрастов рекорд обаче поставя Татяна Друбич, която се превъплъщава в знаменития литературен образ на 49-годишна възраст в двадесетата руска екранизация на романа, реализирана от нейния бивш съпруг Сергей Соловьов през 2009 г.
Българските кинаджии не са посягали към тази творба, но тази седмица за първи път у нас започнаха репетиции за първото театрално представление по едноименния роман. Режисьорът Николай Поляков ще го постави в Театър "София", а в главните роли са Силвия Петкова, Юлиян Малинов, Лилия Маравиля, Мартин Гяуров, Юлиян Рачков. Това смело намерение заслужава да припомним най-добрите Ани в историята.
Грета Гарбо, 1927 г.
Грета Гарбо пресъздава Ана през 1927 г. в немия филм "Любов" на режисьора Едмънд Гулдинг. В лентата отново са партньори с Джон Гилбърт като Вронски, с когото превръщат година по-рано "Плът и дявол" в блокбастър. Звездният им статут обещава голям успех на филма. Кампанията е една от най-мащабните по това време. Първоначално се обмисля заглавието "Жега", но след това е сменено на "Любов". Продуцентите са били толкова взискателни към продукцията, че няколко пъти сменят режисьора и актьора. Ценителите на Толстой считат филма за провал. Но еротизмът на екран между Гарбо и Гилбърт остава ненадминат. Това е и последната им работа заедно.
Превъплъщението на една от легендите на световното кино остава еталон. Интересното е че филмът има два различни края - европейски, който съвпада с края на романа и самоубийството на Ана, и американски щастлив край. Според него след раздялата си влюбените не се виждат 3 години, но Вронски трескаво търси Ана. Той прочита във вестника, че синът на Ана завършва военна академия в Санкт Петербург. Научава още, че Каренин е починал и че Ана посещава сина си всеки ден. Двамата се срещат отново и остават заедно завинаги. На зрителите в Щатите е дадено право да избират кой край да гледат. Тези по крайбрежието гледали предимно версията на Толстой, а хората в средна Америка избирали щастливия край.
Вивиан Лий, 1948 г.
Тази адаптация може да се смята за икономически неуспешна, като се има предвид, че бюджетът й е 700 хиляди паунда, а приходите по-малко от 150 хиляди паунда. Ирландецът Киърън Мур в ролята на Вронски остава известен именно с това си превъплъщение, а по това време "Отнесени от вихъра" вече е донесъл безумна слава на Вивиан Лий. Носителката на две награди на филмовата академия на САЩ и любима на сър Лорънс Оливие Вивиан придава на Ана изключителна дълбочина с тъжната си красота. Нейната изящност е толкова възхвалявана, че актрисата смятала красотата си за пречка в приемането й като сериозна актриса. "Аз не съм филмова звезда - аз съм актриса. Да бъдеш филмова звезда е фалшив живот, изживян за фалшиви ценности и известност. Актрисите са известни дълго време и за тях има прекрасни роли", казва Лий. В действителност най-големи трудности по пътя й създало нейното нестабилно здраве. През по-голямата част от съзнателния си живот е страдала от биполярно разстройство, което й създало репутация на човек с труден характер. Заради проблемите си тя губи и любимия си мъж.
Татяна Самойлова, 1967 г.
Едва 24-годишна тя обира овациите в Кан за изпълнението си във филма "Летят жерави", спечелил "Златна палма" през 1958 г. От нея се възхищава целият свят.
Скоро след огромния й успех тя получава покана от Холивуд да играе главната роля в нова американска екранизация на "Ана Каренина". Но ръководството на съветската кинематография не й разрешава да се снима в САЩ.
Няколко години по-късно Самойлова все пак получава възможност да изпълни ролята на живота си, но в Съветския съюз и при това в партньорство с бившия си съпруг - Василий Лановой. С превъзходното си изпълнение тя отстоява правото си да бъде наричана звезда от световна величина. Филмът печели огромна популярност не само в бившия Съветски съюз, но и в чужбина. Само през първата година (1968) от неговото разпространение е гледан от 40,5 милиона зрители.
Но въпреки това, след няколко години съветското кино престава да се интересува от Самойлова, която така и не успява да се завърне отново на екрана. До края на живота си тя съжалява, че не е могла да играе в холивудската "Ана Каренина".
Жаклин Бисе, 1985 г.
Във филма на Саймън Лангтън за американската телевизия Жаклин Бисе си партнира с Кристофър Рийв, станал известен с ролята си на Супермен. В автобиографията си той разказва, че заради филма се научава да язди кон и след това се влюбва в тези животни. Не знае обаче, че това ще го бележи за цял живот. Десет години по-късно той претърпява трагичен инцидент - пада от кон и се парализира.
Бисе всъщност е наполовина шотландка и си остава едно от най-красивите и запомнящи се лица на световното кино от края на 60-те години до днес. Започва кариерата си на 18-годишна възраст като фотомодел, а след това се снима в десетки филми, сред които "Казино Роял" и "Убийство в Ориент експрес"...
Кръстницата на Анджелина Джоли е падала и в живота в плен на руския чар. Нейният любим е Александър Годунов. Връзката им привлича вниманието на цялата американска преса и холивудските хроники. Със секссимвола на Холивуд Жаклин Бисе артистът се познава от едно светско събитие в Ню Йорк. Тогава обаче той обзет от любовна мъка и страда по бившата си жена. Това не продължава дълго - Годунов мигновено пропада в изумрудените очи на тъмнокосата красавица.
Софи Марсо, 1997 г.
Филмът със Софи Марсо и Шон Бийн като Вронски е заснет с помощта на Мел Гибсън. Актрисата го помолила да се включи в осъществяването като продуцент и по-голямата част от бюджета, около 20 млн. долара, идват от Гибсъновата компания "Icon Productions". Режисьорът Бърнард Роуз снима филма изцяло в Русия между февруари и август 1996 г. Локациите са в Санкт Петербург и в някои палати на руските царе като Зимния дворец, Петерхоф, дворците на Меншиков и Юсупов. Въпреки цялото това старание филмът не е приет добре от критиката. "Чикаго сън таймс" нарича адаптацията безкръвна и плитка и пише още: "Въпреки красивите локации Бърнард Роуз е изгубил следите на героите си. Филмът е като сториборд за живота на Ана Каренина, в който трябва много да се добавя."
Кийра Найтли, 2012 г.
Кийра Найтли е последната красавица от англоезичния свят, която се превъплъти в Ана Каренина. Джъд Лоу пък беше съпругът й Каренин, а Аарон Тейлър-Джонсън - Вронски. Филмът струва 30 милиона долара и може наистина да се сметне за успешен с почти 67 млн. долара приходи. Лентата получава четири номинации за "Оскар" и шест за БАФТА.
Според режисьора Джо Райт руската култура по това време не е била напълно руска. Всички са говорили на френски, чели са на френски и поведението им е било френско, точно както и тоалетите на героите от онова време. Райт избира да снима филма в театър, за да се доближи до реализма на епохата.
Кийра от своя страна вярва, че ролята на Ана не е прекалено далечна от съвремието. "Действителността в момента е изпълнена с правила и закони и който ги наруши, е наказван. Такава е и героинята ми, която обръща обществото срещу себе си. Без значение коя е и къде живее, тя се оказва изтласкана от света, на който условно принадлежи", казва Найтли. Дизайнерката Жаклин Дюран, която печели "Оскар" за работата си, създава невероятни дрехи, носещи духа на 1850 г. и 1870 г. в Русия, с втъкана в тях, разбира се, нотка френски аристократизъм и шик. Жаклин намира вдъхновение в снимки от 1870 година. Дрехите са аристократични, с изчистена структура.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
