Карат я да поправя произведенията си, за да са в тон с комунистическата идеология
Зимен ден на далечната 1952 г. Наскоро излязлата от затвора писателка Фани Мутафова се опитва да разпали разнебитената си пернишка печка, но не с дърва, а със страници от книгата си "Иван Асен II". Историческият роман е спрян от продажба. Авторката на 35 книги е задръстила с бройки от него целия си таван, а вече стотици страници е изгорила. Приятелка я сварва да пали печката си с поредната бройка, твърди литературният критик Владимир Цачев.
"Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература". Думите са на големия поет Кирил Христов. И Мутафова напълно ги заслужава. Всяка година издава по една книга. Замисля се да напише романа "Реката", чийто сюжет започва от древните траки, но така и не успява. Фани Попова-Мутафова, дъщеря на ген. Добри Попов и съпруга на Чавдар Мутафов, е известна преди 1944 г. със своите статии в сп. "Българска мисъл", "Златорог", "Златоструй", "Литературни новини", "Стрелец", "Съдба", "Философски преглед" и др. Съдбата й съвсем не е романтична и идеалистична като книгите й. Тъкмо заради тях и заради възхвали на царското семейство и фашистките лидери от 40-те години комунистите я хвърлят в затвора.
След девети септември Мутафова е осъдена на 7 години затвор за "великобългарски шовинизъм". Заедно със съпруга си - известния архитект, писател и критик Чавдар Мутафов, и други видни интелектуалци Мутафова става член на основаната през 1938 година историко-научна организация "Ордата". Дружеството има за цел да обяснява истината за древната българска история. След идването на комунистическия режим членовете на "Ордата" са обвинени във фашизъм и са подложени на репресии.
В протокол №4 на Управителния съвет на СБП от 17.ХI.1944, озаглавен "Разглеждане дейността на съюзните членове през времето на фашисткия режим в България", срещу името на Мутафова е записано: "Най-ярко проявена фашистка писателка у нас. Основателка на разколническия писателски съюз "Иван Вазов"." Пак в същия документ пише: "Съгласно чл. 14 от устава, ако някой от изключените, но не осъден от Народния съд, след време покаже добра воля и със своята литературна дейност заличи вината, поради която е изключен, може по преценка на Управителния съвет да бъде отново приет за член". Народният съд обвинява Ф. Мутафова, писателка, гр. София, че със статии, речи, книги и други действия е провеждала, и то користно, прогерманска политика. Тя била способствала да бъдат насадени в нашата художествена литература националсоциализмът и българският шовинизъм.
Обвиняват я и в "прогерманска дейност". И за
да бъде наклеветена докрай
в писателските среди пускат омерзителния слух, че немското посолство в София й давало дневни за командировки до Берлин, равняващи се на министерски заплати. А там тя много пъти се разхождала под ръка със самия Хитлер, който дори й подарил златен пръстен с рубин. Когато от чужбина се обаждат в Съюза на писателите, за да установят контакт с Фани и да преведат нейни книги, някакъв чиновник веднага пита ЦК на партията какво да се прави. Оттам отговарят: "Кажете им, че е умряла".
Фани Попова-Мутафова е осъдена на 7 години строг тъмничен затвор. Задушавана от тежка астма, мъничката и крехка писателка успява да оцелее зад стените на зандана, тъй като в болницата за нея се грижи една сестра, прочела преди години много от романите й. Великодушно я помилват след 11 месеца заради заболяването й, но литературната й смъртна присъда не подлежи на преразглеждане. През 1948 са възстановени гражданските й права, а годината, през която се възстановява членството на Мутафова в СБП, е 1963.
След 1944, след пауза от почти 20 години, нейните исторически романи "Солунският чудотворец", "Дъщерята на Калояна" и "Иван-Асен II" са преиздадени отново. По случай 60-ата й годишнина през 1962 г. церберите на културата великодушно решават да се преиздадат романът й "Дъщерята на Калояна" и сборник с разкази. Но й поставят едно условие: да напише предговор самокритика и да редактира книгите. Така Мутафова е принудена да се отрече от всичко, в което вярва. Дълго време се колебае. Накрая "Дъщерята на Калояна" излиза с нов предговор. Приятелите на авторката обаче са твърдо убедени, че той не е написан от нея, а от някой друг. Така и до днес не е известно кой го е съчинил.
"При едно критично разглеждане на моите исторически романи аз открих в тях известни отражения на идеалистическия мироглед, от които се постарах да се освободя. Поради това трябваше да отстраня известни части от романа и да прибавя нови, които бяха необходими, за да се постигне една правдива картина на изобразяваната в романа епоха", четем в предговора. Така в духа на изискванията към преработеното издание, които й се дават в писмен вид, тя
прибавя цели 50 нови страници
Както и трябва да се очаква, мнозина нейни ревностни читатели и почитатели й пишат гневни писма: "Как можа да се продадеш?", "Ти ни предаде!" Фани отново се затваря вкъщи. Плаче по цели нощи, пита се: Струваше ли си преиздаването на "Дъщерята"? Междувременно на сцената на театър "Сълза и смях" забиват камбаните на някогашния Търновград в чест на освобождаването на България от византийско робство под предводителството на Асеневци. "Отгоре" са дали съгласие трупата да постави пиесата на Мутафова "Солунският чудотворец". Но радостта на авторката не трае дълго - в апогея си, при пълни салони, постановката е свалена, тъй като е задухал нов политически вятър по "македонския въпрос".
Мутафова е родена през 1902 година в Севлиево. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино, участник във войните, преподавател във Военното училище в София и автор на книги с военна тематика. Фани завършва гимназия в София и
учи пиано в Мюнхенската консерватория
Мъничка, слаба, много красива, винаги елегантна - така я описват съвременниците й. Обича бижутата и марковата парфюмерия, любимият й цвят е лилав, често ходи облечена с него. Докато останалите момичета се мотаят по паркове, тя чете и пише, обикаля българските светини, за да попие от техния дух и да го отрази в романите си, книгите й се купуват като топъл хляб. Омъжена е за своята голяма и единствена любов - писателя Чавдар Мутафов, който е с 13 години по-голям от нея. Той също е роден в Севлиево, но двамата се сприятеляват в Мюнхен, където тя учи пиано, а той - машинно инженерство, а след това и архитектура. Имат един син - Добри Мутафов, кръстен на дядо си ген. Добри Попов, и внучка - Фани Добрева-Турмачка. При случаен разговор Чавдар Мутафов прошепнал на своя събеседник, посочвайки Фани -"В нашето семейство тя е писателят". След девети Чавдар Мутафов има същата нещастна съдба като жена си. Когато тя се завръща болна и съсипана от затвора, научава, че съпругът й е изпратен в лагер. Освобождават го след година, но скоро след това умира. Фани остава съвсем сама. Някогашните й приятели я подминават от страх да не ги сметнат и тях за "фашисти". Не излиза от вкъщи. Знае, че Държавна сигурност я следи. Живее в тясна стаичка, натъпкана с книги.
През юни 1977-а се разболява тежко от туберкулоза. Здравословното й състояние много бързо се влошава. В Медицинска академия я прехвърлят от стая в стая. Последното й убежище е като в казарма,
в помещение с 23 умиращи жени
През последния ден на юни моли за църковно погребение. На другия ден се явяват за тялото някакви Ножарови, демек - роднини, които не искат и да чуят за църковно погребение. И уреждат граждански ритуал.
От Съюза на писателите не присъства нито един човек дори от кумова срама. Добре че един стар приятел на Фани - епископ Партений, отслужва на другия ден опело без тялото...
Антония КЮМЮРДЖИЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
