На 92 години почина големият поет Евстати Бурнаски. Роденият в село Муртинци лирик всъщност бе завършил ветеринарна медицина, но перото се оказа по-силно от дипломата.
Затова Бурнаски бе член не само на Съюза на българските писател, но и Международния съюз на творците медици. Автор е на повече от 30 стихосбирки, между които: "Песни по пътя. "Войнишки стихове","Динковият взвод" (поема за деца), "Обич", "Легенда за България", "Вик на тишината","Любовта на лейтенанта", "Стихове за Доли", "Подземният вятър" (роман в стихове), "Личности и коне" (автобиографична повест), "Билет за надежда", "Вечерни теменуги", "Окована нежност", "До следващия ден", "Рецитал пред ангели" (сонетини), "Свята блудница", "Свирепо пълнолуние" (сонетини), "Чудовището и малката изкусителка" (роман), "Шепот на трева","Подземният вятър", "Майка майчице".
Носителят на много ордени, между които "Кирил и Методий" първа степен, "Владимир Маяковски" и почетен гражданин на Силистра, Казанлък, Брезник, е бил и активен участник в съпротивата, за което е арестуван през юли 1944-та. После служи като офицер в армията, стига до звание полковник и става завеждащ редакция "Поезия" във Военно издателство.
Може би най-точната равносметка за живота си дава поетът в стихотворението си "Билет за надежда".
Не преминах живота си гратис.
До петаче за всичко платих.
Но съдбата покана ми прати
за раздяла с любимия стих...
Отегчен от лирични тиради,
примирил се със стар главобол,
сам на себе си станах досаден
като рана от пресен мазол.
Вас, приятели мои, ви моля,
запомнете ме, все пак, с добро!
Уважете заветната воля
на едно уморено перо!
Аз, глаголът без бъдеще време,
ще оставя след себе си знак,
че билет за надежда ще взема
от гише на отвъдния бряг...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
