Геновева Найденова завършва естрадния отдел на Консерваторията и започва музикалната си кариера през 1969-а в оркестъра към Културния дом на транспорта с ръководител Стефан Диомов. Там среща бъдещия си съпруг Георги Найденов, баща на сина им Димитър. През 1971-а Гого, Ева, Анастасия Бинчева и Хари Шерикян създават вокалния квартет "Тоника" по примера на италианците от "Рики е повери". По-късно в групата на мястото на Хари влиза Яким Якимов, а след това го сменя Иван Христов. Наскоро Ева, Красимир и Виолета Гюлмезови създадоха "Тоника-Домини", издадоха албум с хитове и направиха серия от концерти. Следващият е на 16 април в 19.30 часа в "Арена Армеец" - "Тоника Домини" и "Рики е повери" отново в памет на любимия на всички Гого.
- Ева, с Гого бяхте неразделни вкъщи и на сцената. Откъде намирате сили отново да правите концерти, да пеете без него?
- Длъжна съм да продължа точно заради него. Гого беше роден за сцената, той цял живот е искал да пее - и се разви изключително в музиката, независимо че беше инженер-химик. Заради коварната болест онемя. Сега съм длъжна да пея и за него! Духът му е винаги с мен. Той ми помага от горе. Дори колегите го усещат. Гого е навсякъде с нас. Който иска да вярва, който иска да не вярва - не ме интересува. Нали знаете какво е написано в Библията: "Не е важно да видиш с очи, важното е да вярваш с душа". А аз го усещам. Мирисът му, дъхът му, ръцете му, любовта му, грижата му - тя просто продължава. И не е спирала.
- Вярвате ли, че Гого вижда делата ви от Отвъдното?
- Абсолютно съм сигурна. Той движи нещата от горе. Никога не съм била мениджър, бях разглезена - той правеше всичко. Откъде мислите, че сега изведнъж ми се появиха тези продуцентски умения. От горе, от него. Той ми показва пътя, а с Божията помощ осъществявам плановете ни. Никога не съм се предавала. Няма да се предам и сега! Вили Гюлмезова след концерта в София разтреперана ми каза: "Гого беше на сцената!". Бях убедена в това. На турнето в САЩ тази зима на много от местата усещахме присъствието му. Дори публиката го усещаше.
- Къде бяхте из Щатите, кой ви покани? Как реагираше българската публика на любимите си шлагери?
- Заминахме за САЩ по покана на Петя Романова, която организира гастроли на наши артисти зад океана предимно за диаспорите там. Като "Тоника-Домини" 43 дни кръстосахме не само Щатите, но и цяла Канада. Имахме 16 концерта в Хюстън, Далас, Лас Вегас, Бостън, Вашингтон, Сиатъл, Ню Йорк, Денвър и Чикаго. После - във Ванкувър и Калгари, Монрел и Торонто. Обиколихме много градове и щати - и навсякъде ни посрещаха с голяма любов, въпреки че сме без Гого. Хората много го обичаха и любовта към него - като към личност и глас - безспорно се предаваше и на нас. Ние бяхме част от него. Турнето бе посветено на Гого - и с това започваше всеки наш концерт. Хората ставаха и аплодираха. Реакцията беше еднаква абсолютно навсякъде. Това ме просълзяваше, но ми даваше сила и глас. И запявах с пълния си хъс за него, за душата му. А хитът, посветен на мъжа ми - "Спомен за Гого" по музика на Краси Гюлмезов и текст на Живко Колев, се превърна в химн на турнето ни. Когато го изпълнявахме, публиката винаги я слушаше на крака. Както на големите сцени, така и по заведенията, частните партита и събиранията. Освен българите, идваха и много хора от вече смесени бракове и тяхното поколение - а също мексиканци и други испаноговорящи. За тях ние бяхме абсолютно неизвестни. Но
почувствахме респекта им, възторга им
по бурните реакции след изпълненията. Харесаха ни. И въпреки че репертоарът ни беше само на български, идваха при нас и ни казваха Thank you for this wonderful performance! Просто пеехме нашите евъргрийни - за българите и техните семейства зад океана. Те там живееят по български - варят ракия, правят луканка и суджук. Празнуват Коледа и Великден като у дома. Много от сънародниците ни са преуспели бизнесмени и високопоставени служители. Други са обикновени работници - гастарбайтери, но всички те за нас бяха родната ни публика, а ние за тях бяхме частица от далечната България. Те се трудят като роботи по цял ден и никак не им е лесно, независимо каква им е професията. И осъзнават, че няма да се върнат никога в България. Те пазят България в душите и в домовете си. Дори къщите им отвън са американски, а вътре са абсолютно с български интериор.
- Какво ви впечатли най-много по онези земи?
- В Щатите ходя за трети път. С Гого като дует бяхме през 2001-а и 2004-а. Пеехме само на частни партита по два-три часа - канеха ни успели бизнесмени и семейства, които просто жадуваха за българска музика. А сега най-очарована останах от Канада. Ниагарският водопад е нещо неописуемо с думи. Там е Господ! Публиката навсякъде е признателна, оценяваща, искрена, жадуваща за нашите си песни.
- Не е ли прекалено мистично твърдението, че усещате Гого?
- Това е факт. Не натрапвам чувствата си, усещанията си и вярванията си на никого. Който не вярва, че има паралелен свят, е нещастен човек - не разбира нищо.
Времето не лекува. Болката става по-голяма
Ние, хората на изкуството, сме проводници на Божията воля и на Божия талант. На сцената никога не знам коя съм. Винаги се страхувам! И дори когато Гого беше жив, пак се страхувах. Докато той беше абсолютно различен. Виждаше всеки човек в залата, неговата реакция. Имаше наистина невероятна дарба да общува с публиката. Сливаше се с нея. Гого беше създаден за семейството и за дома, сцената допълваше тази идилия. Имахме 43 години брак. Гого беше аристократ на духа. Благородник, който много търпеше и приемаше всеки удар под кръста със спокойствие и достойнство - затова надделяваше над всичко. Неведнъж съм усещала завистта на колегите си. Но аз съм вярващ човек - знам, че всеки , който направи зло, рано или късно то ще му се върне като бумеранг. Но не съм религиозна. Дори съм Го виждала - мога ли да не вярвам! А е казано : "Блазе на този, който без да е виждал, вярва!". Не харесвам догми и крайности. Покаянието е най-великото нещо в християнството. Примирението дава невероятна сила. Така изчистваме себе си от материалното и избистряме Господ, който е вътре във всеки от нас. Хората трябва да се освободят от бездушието, безразличието, алчността, омразата и злобата, с които вредят сами на себе си. Това съсипва света! Хора, намалете материята и извисете духа! Тогава няма да сме толкова болни и нещастни!
- Имате прекрасен дом, била съм ви на гости...
- Създавахме го с Гого в продължение на повече от 28 години, работейки извън страната. Достроихме горните етажи на бащината ми къща. Продадохме апартамента си в София. След като Гого се разболя, продадох и апартамента в Бургас. Трябваха ми пари за подобрения. Басейнът беше построен специално за неговата рехабилитация, а не за кеф. До сега не мога да вляза в него. Само внучката, синът ми и гостите го ползват. Гого избра навремето това място, тук си останахме. Къщата е огромна, но я поддържам абсолютно сама. Сутрин ставам, пускам кафе машината, паля първата цигара и започвам - от горе на долу.
- Имали ли сте скандали с Гого?
- Кое семейство няма скандали? Но нашите винаги са били на професионална основа. Карали сме се в звукозаписното студио - за това кой какво и как трябва да изпее. Обикновено аз съм била инициатор на ината. В повечето случаи бях виновна за семейните разпри, след което винаги си признавах и му се извинявах. Но не си спомням лоша история по тези поводи. Неговото мото беше "Ако не можеш да направиш добро, поне не пречи". В много отношения той ме облагороди. Бях много необуздана на младини. Така се и запознахме. Тъкмо бях завършила гимназия, но тъй като ме скъсаха по математика и не взех диплома веднага, първата година не влязох в Консерваторията. Въпреки това станах солистка на оркестъра на Диомов. Много бях задръстена и никога не съм обръщала внимание на Гого, въпреки че се засичахме. На един от концертите Диомов доведе Гого и други момчета, които идваха от групата "Корали" и ни ги представи като новите членове на творческия колектив. След концерта той реши да ме изпрати до гарата. Бях от много строго и консервативно семейство - задължително трябваше да се прибера от Бургас в Айтос с влака. Баща ми не ми разрешаваше да оставам да спя в Бургас. И когато Гого ме изпрати на гарата, ме целуна. Това беше.
След тази целувка останахме заедно
Докато смъртта ни раздели!
- Имаше ли нещо по-особено около началото на връзката ви?
- Когато Гого е бил още студент в ХТИ, с "Корали" свирели една вечер в Айтос в най-добрият ресторант по онова време "Репулика". Минавайки покрай нашата църква, той влязъл в градинката да пие от чешмата. До него спраял старец и му казал: "Който от таз чешма вода пие, моето момче, за цял живот остава в Айтос!". Това се е случило 6 години преди да се запознаем. Гого избра да живеем в Айтос - пред толкова възможности дори в чужбина. Той често ме наричаше "мамо". Когато бях девойка, прескачах през прозореца, стъпвах на една табуретка, за да ида на среща с Гого.
- Бяхте ли палава като дете?
- Бях послушна, но с мярка. Помня кога изядох най-големия бой в живота си! Бях на 4. Баба ми имаше три сестри. Бяха неразделни, живееха в Ямбол. И трите много красиви, руси със сини очи, невероятно пееха на три гласа. Често ги мислели за близначки. Едната от тях, леля ми Калутка, шиеше невероятно добре - с изтънчен вкус, все едно, че не е от Ямбол, а от френски моден салон. Та тя ми уши убийствена прасковено-розова рокля с брюкселска дантела и фуста от тюл. уникална за онези времена. А срещу баба ми живееш леля Вълка, която имаше огромна черница в двора. Много обичах да се качвам на дървото и да пея от горе. Вуйчо много добре свиреше на акордеон и аз държах втори глас на майка ми. А как пееше баба ми! Като негърка! Навремето ми викаха "бялата негърка", но съм на една трета от мощността, качеството, усета, тембъра на баба ми. Та обличам аз прекрасната розова рокля, в която приличах на шаферка, и се качвам на черницата на съседката. За да пея. Едната страна на черницата гледаше към свинарника на леля Вълка, където имаше свиня майка с 15 прасенца. Както си пея с пълен глас, клонът поддаде, хлъзнах се и паднах от върха точно върху свинята майка. Животното в ужас побягна - а аз на гърба му. По пътя ме изхвърли в помията с фекалии. Прасенцата се разбягаха и квичаха, сякаш ги колят, а аз лежах наобиколена от цялата тази свинщина с бившата розова рокля с дантели. А свинята така се беше уплашила, че не знаеше накъде да бяга. Усетих как някой ме хвана за дебелата плитка и ме издърпа от кочината. Така съм закърмена - пеейки в кочината! Някои пеят "горе, горе на черешата", аз би трябвало да запея "горе, горе на черницата".
- Имате ли други вълнуващи спомени?
- Огромна поляна в Айтос беше в непосредствена близост до бабината ми къща. А насреща бяха гробищата. Много обичах да стоя там по цял ден. Ако имаше някой гроб, който е неподдържан дълго време, го оправях, почиствах, прекопавах пръстта. Но най-много време заделях за гроба на прабаба си. А защо обичах лятото ли - защото идваше вършачката, която вършееше класовете от зрялото жито и отделяше плявата от останалото зърно. Тази плява се нарича в нашия край диканя. Всички деца се нанизвахме върху тази диканя, влачена от кон, и се въртяхме в кръг, докато не ни се завие свят. Сутрин баба ми намазваше филия с масло или циганска баница и аз тичах към Айтоската река и изворите - от там към тази поляна с вършачката и бадемовата гора. Все едно, че бях в рая. Неописуема красота. Това ми беше най-важното занимание - с филията в ръка и поляната да се возим на вършачката. Другата ни велика радост беше скачането в готовите купи сено. Всяка вечер ядях бой от баба ми с метлата, но с дръжката на обратно.
- Строги ли бяха родителите ви?
- По майчина линия единият ми дядо идва от Симитли, другият - от Лозенград. А по бащина - баба ми е от рода Хаджимаринчеви, най-богатия в турска Тракия. Били са земевладелци. И двата ми рода са преселници след Балканската война. Дядо ми идва с майка си от турска беломорска Тракия с брат си и сестра си. Двамата създават сладкарски цех. Братът на дядо ми е направил частно селско стопанско с над 1000 овце. След 9 септември отнемат сладкарския цех на дядо ми Васил и го правят управител. Дядо ми ходеше с черно бомбе и черно пардесю и с мафиотски обувки с връзки и гумени шушони отгоре. Дядо ми говореше перфектно турски и гръцки и се интересуваше от политика и история. Беше много елегантен и ерудиран мъж. Всяка вечер се връщаше с файтон и носеше сладки от цеха - или две дини. В дядовата къща имахме оджак. Там топлеха в голям котел вода, за да ме къпят - ужас за огромната ми дебела руса плитка, която всеки ден беше пълна със сено, осили, пръчки и какви ли не други боклуци. И докато майка ми измие и разреше косата в дървеното корито, беше истинска трагедия. А аз, както си бях гласовита от малка, така пищях, че ме чуваха в съседната махала. Съседите викаха, че съм "крещяла като буга", дори не знам какво е това. Вероятно "буга" е едър рогат добитък, който реве без причина за показване на присъствие. От тогава съседите ми викаха:
От теб ще стане или певица, или магарица
Лягах с единствена мечта - да дойде другият ден, за да се навра пак в сеното и на вършачката. Дядо ми категорично не даваше да си стрижа плитката. В 9 клас го направих, без да кажа на никого, и дядо ми не ми проговори една година.
- Сега кой остана в Айтос?
- В къщата са майка ми Сотирка, синът ми Димитър, внучката ми Ева е почти при мен. Брат ми Константин живее също в Айтос със семейството си. Имам великолепен племенник - Кирил. Вероятно ако имах внук, щеше да е Георги. Гого обожаваше внучката си, и тя него. Евичка прекарваше цялата ваканция при нас и се грижеше с голяма любов за дядо си.
- Вие сте уникална домакиня, която ни е гощавала с вълшебни ястия. В какво се състои магията на Ева Найденова в кухнята?
- Моята фобия е всичко да си е на мястото, да има изряден ред. Да свети и скърца от чистота. Всеки ден мия прозорците на цялата къща, дори не знам колко са на брой. Всеки ден бърша прах - поотделно всеки предмет, всяка картина, всяка статуйка. През ден източвам и мия басейна. Всеки ден готвя. Не знам откъде намирам сили и енергия. Но странното е, че докато върша домакинската работа, се съсредоточавам върху идеи и пеенето. Точно тогава ми идва музата за духовните неща. Готвя с любов, винаги съм влагала много фантазия и импровизация в манджите. Никога не готвя за себе си. Когато околните изпитват удоволствие от гозбите, които им поднасям, това ми носи радост. Гого обожаваше моите ястия. Не понасяше грах. И синът ни Митко ненавижда грах. Всичко в живота трябва да се върши с любов. Без любов човек осакатява. Аз съм композиторът, диригентът и изпълнителят в кухнята!
- Кой е най-интересният момент в кариерата ви?
- Времената, когато работихме на круизите и в Скандинавия. Тогава бяхме вокално-инструментална група "Домино" - Красимир Гюлмезов и Вили, аз, Гого и Иван. Бяхме много обичани в Норвегия и Финландия. Златни години. 10 години изкарахме по корабите. Спечелихме пет награди по онова време. Най-голямата е "Балтийска яхта". Получихме огромна купа, която изчезна от къщи по време на ремонта. Гого беше двигателят - до последно.
- Какво да очакваме от предстоящия ви съвместен концерт с "Рики е повери"?
- Идеята отново е на Петя. Гого пръв ги доведе на 6 май 2005-а за наш концерт и веднага си паснахме и разбрахме, че сме от една кръвна група. След толкова години те бяха първите от западните ни колеги, които написаха огромно послание "Адио, Гого" в социалните мрежи, от където стигна до мен. Триото живее в Генуа и сега идват да пеят специално в памет на любимия им Гого. Аз предложих шоуто да се случи през следващия ноември. Но Джони Тани каза: "Да не отлагаме - не сме толкова млади, животът е доста непредвидим. Всеки ден някой си отива, да не го протакаме". С нас на сцената ще излязат Ивайло Звездомиров, Цветан Недялков, Георгий Марков младши на барабаните, Евгений Желязков...
- Бихте ли направили концерт пред Обама?
- Разбира се! Аз съм професионалист, не съм политик. Музиката е връзката между душите на хората - и тя е дадена свише. Талантът идва отгоре. Важното е как всеки ще го пресъзде. Друг въпрос е дали "проводникът" е златен, сребърен или меден.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
