Вторник,

Ерик-Еманюел Шмит: Господ е разочарован от своята публика

От: Албена Атанасова -
A
A
A

Ерик-Еманюел Шмит, който пристигна за рожден ден № 70 на Мариус Донкин и за юбилея прие да раздели голямата сцена на Народния театър с изключителния актьор, разказва, че двамата са станали приятели още при първата си среща преди години във Варна. Тогава той гледа моноспектакъла на Мариус Донкин „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ по една от най-известните му пиеси и остава омаян от виртуозното превъплъщение.

Ето какво сподели още световноизвестният драматург, романист, режисьор и философ, който свири на пиано и влиза в различни образи в представления по неговите творби.

- Как стана така, господин Шмит, че веднага се харесахте с Мариус Донкин, след като при първата ви среща на фестивала на монодрамата преди години във Варна, сте го слушали на български език?

- Има актьори, които произнасят текстовете ми, защото знаят, че са известни. Но има други, с които споделяме едни и същи ценности – като Мариус. И понеже той е изключителен, няма значение на какъв език играе – винаги ще го разбера.

- Как определяте френския театър?

- Като театър на глагола, на думите, на дълбочината. Френският театър изучава загадката, той опитомява мистерията. Възникнал е в кралския двор и затова е театър на нюансите, на сенките. Докато, примерно, английският е на мълчанието – на всичко онова, което остава недоизказано.

- Вие сте дете на спортисти – как се отнасят към спорта?

- Имам късмета да съм син на двама големи спортисти. Майка ми беше шампион на Франция в кроса. Нейният рекорд беше подобрен едва 20 години по-късно. Но всеки път, когато ме чуеше да разказвам това в интервю, ми звънеше, за да ми каже: „Ерик, този рекорд не е подобрен, само защото моята дисциплина вече не съществува“. През 1945 година, когато тя поставя въпросния рекорд, спортът е много мачистки - жените и мъжете са тичали различни разстояния. За мъжете – 100 метра, за жените – 80. Майка ми беше шампионка на 120 метра, което отговаря на днешните 200. И понеже аз исках да продължа да бъда синът на шампионката, чиито рекорд не е надхвърлен две десетилетия, направих проучване и разбрах, че всъщност е подобрен от жена, която скоро след това става мъж. Но освен спортисти, родителите ми бяха и много образовани. Не бива да се попада под властта на клишето, че спортистите задължително са тъпи хора и интелектуално непълноценни. Майка ми и баща ми ме водеха на театър, на опера, на кино, караха ме да чета. Самите те четяха много. Но мен ме мързи да спортувам. Приел съм философията на Чърчил: Без спорт.

- Мислите ли, че възможно да бъде открита хармонията между религиите и културите?

- Има битки, които не могат да бъдат спечелени никога - между интелигентността и простотията, между толерантността и агресията. Но това не означава, че тези битки трябва да спрат. Красотата е в причината за тези битки. Много е важно да се борим срещу невежеството, защото то води до насилие и нетърпимост. Самият аз вникнах какво съм направил с „Господин Ибрахим и цветята на Корана“, когато го играх в Бейрут. Цяла седмица го играх – един християнин на сцената, който играе срещата и обичта между евреин и мюсюлманин. И хората плачеха – защото това е тяхната мечта за земята им. Те се надяват, че страната им ще стане същата, каквото е била. Идеята, която трябва да прокламираме, е, че никой не бива да бъде сведен единствено до идентичността му. И когато господин Ибрахим среща Момо, той няма да види в него само хлапето и евреина. По същия начин Момо няма да види в господин Ибрахим само стареца или само арабина. Срещата е между личности – на територията на хуманното, извън външните белези, извън идентичността. Това е мисията на творците, на интелектуалците – никоя идентичност не бива да пречи на подобни срещи. Господин Ибрахим казва: Знам добре какво има в моя Коран. И Момо на финала ще разбере – там иба букет изсушени цветчета и писмо от приятеля Абдула. Това е неговото четене. Начинът, по който той е прочел Корана, му е позволил да стане духовен и извисен човек. Когато човек иска да се възвиси, взима религиозна книга и я прочита. Когато иска да се принизи, отваря същите страници и се принизява. Не самата книга прави четенето, а четенето прави книгата. Ако четете Стария завет и искате да откриете нещо за себе си, за да се възвисите, ще го намерите. Ако четете Стария завет, за да намерите онези думи, с които ще оправдаете своята грубост и насилието по принцип, също ще ги откриете. В Новия завет са Четирите евангелия, които са прекрасен трактат срещу насилието. Но в същото време там е и Апокалипсисът, който е точно обратното на това, което те проповядват. В Корана има възвисени неща, но и се обяснява, че евреинът и християнинът трябва да бъдат убити. Бог е написал три книги и е спрял до там – има много хора, които го четат, но малко са тези, които умеят да го прочетат. Господ е разочарован от своята публика, от своите читатели.

- Имате славата на хамелеон...

- Стратегията на писателя хамелеон е добра стратегия. Да се скриеш, за да станеш другият. Писателят пише, за да стане дете, за да стане жена, за да бъде на 60, когато е на 30 и обратното. Това, което ме определя, е най-добре, е моята любознателност. Любопитен съм – искам да открия всичко. Пиша текстове, снимам филми, актьорствам, автор съм на либрето за операта. Правя всичко това, защото се страхувам. Но пък колко съм щастлив, че ме е страх. Когато престана да се страхувам, всичко ще спре. Страхът е създаден – дали от природата, дали от Бог, дали от някаква случайност – за да мобилизира човека. И няма значение дали той ще използва това мобилизиране, тази своя сила, за да избяга от него.

- Поддържате ли приятелство с Ален Делон, за когото пишете култовата си пиеса „Енигматични вариации“? Имаше ли конфликт между вас, докато репетирахте – вие обичате котки, той е луд по кучетата си и иска да бъде погребан между тях?

- Ален Делон е известен с изключителния си респект към авторите. Когато написах пиесата за него, той поиска да сменя една реплика – вместо да хваля котките, да хваля кучетата. Каза ми: „Искам да бъда искрен, когато произнасям тези думи на сцената. Ще бъда по-спокоен, когато говоря за куче“. Дъщеря му Анушка е много добра актриса и играе в моя театър. Той винаги идва като зрител, за да гледа представленията с нейно участие. Продължавам да я каня там. Ален Делон признава, че много му се иска да играе отново в „Енигматични вариации“ - всяка година ми обещава, че ще го направи. И всяка година пропуска да го направи. Но ми мисля, че той не иска някой друг да изиграе неговия герой в „Енигматични вариации“, докато е жив.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички