Емануела Шкодрева, която е автентичен експерт в извайването на ювелирни образи от българската и световната драматургия, е убедена, че по Великден стават чудеса. Но чудесата, за които говори една от звездите на Народния театър, нямат общо с материалното, нито пък с консумацията – те са във високите сфери на духа. Актрисата, чиято запазена сценична марка са фаталните жени, е убедена, че човещината е единственото спасение от разпищолените нрави в БГ обществото.
- Емануела, какво чудо ни трябва по Великден?
- Чудото на справедливостта и истината. За да овладеем демоните в себе си и да дадем воля само на доброто. За да се възпитаме в дух на любов към ближния, на взаимна помощ. Само човещината може да крепи хората в пътя им напред. Тя се брои винаги – независимо от професионалните успехи и личните вдъхновения. Важното е какво правиш за другия и дали е от сърце. Господ гледа първо в сърцата.
- Като виждаме какво се случва около нас сред фалш и лицемерие, като че ли не е много трудно да заблудим Господ...
- Затова искреността ни е крайно необходима. Първо трябва да сме честни със себе си. Ние сме на този свят, за да еволюираме. Да създаваме хармония. Затова ни е нужен дълбок поглед навътре – за станем по-праведни. Състезанието винаги е с „аз“-а. Към него е голямото пътуване – то е за цял живот. Голямата среща е с автентичната ти същност – да си наясно какво искаш да постигнеш и къде са границите. Извън човешкия ти образ няма нищо значимо. Ако си свестен, вселената все ще открие начин да ти напише плюса в бележника. Но да не забравяме: Вярата спасява, надеждата крепи, любовта вдъхновява за постигането на непостижимото.
- Какво показва вашият богат опит с героини от българската и световната драматургия – колко е важна равносметката?
- Всичките ми героини се опитват да правят равносметка. В „Цветът на дълбоките води“ на Оля Стоянова Мария Стюарт разбира много неща за себе си в последната минута преди ешафода – как не е забелязвала никого, как се е вълнувала най-вече от властта. На финала тя казва: „Следващия път ще се опитам да запомня лицата на хората. Ще се вглеждам в тях“. Глафира от „Виновният“ на Димитър Димов пък твърди: „Животът ни можеше да бъде по-лесен, ако казваме на другите това, което мислим, ако сме искрени и правим това, което чувстваме“. И добавя: „Не предлагай брак на жена, за която не знаеш дали е морална колкото теб. Не говори за брак на жена, за която не знаеш дали не е влюбена в друг“. Прости правила. Ако ги спазваме, сме коректни. Но за да знаеш кой си, трябва да си свободен. Една от „Манхатън, второ авеню“ на Нийл Саймън пък е родена ангел – жена, отдадена на другите. Възловата реплика между нея и съпруга й е „Ще разчитаме един на друг“. Любовта дава сила, тя превръща магията в реалност.
- Световноизвестният драматург Израел Хоровиц остана очарован от начина, по който давате плът и кръв на жените от неговите пиеси – що за птици са те?
- Те са личности без самочувствие, на които се дава втори шанс - и надскачат себе си. А това е твърде пленително. Хоровиц е изключително чувствителен човек и писател. Той обича хората, които са ощетени от живота. И им предоставя възможност пак да опитат – стига да заслужат този късмет с почтеност. Затова играят пиесите му по цял свят – зрителите се познават в тях. В „Някъде в този живот“ Катлийн отива да стане домашна помощница на професора от омраза, а си тръгва с обич. Клои в „Моята скъпа лейди“ пък среща сродната си душа.
- Два пъти влизате в кожата на фатални дами от култовото творчество на Димитър Димов – бяхте Фани Хорн, сега въртите на пръста си мъжете във „Виновният“...
- Девет сезона играхме „Осъдени души“ . Един от рекордите на камерната сцена. Жените на Димитър Димов са с минало, но носят и излъчват модерността на своето време. Те са изтъкани от стаена тъга, изключителна чувствителност, природна интелигентност. Длъжни са да живеят с буржоазния си произход в соца. Но успяват - понеже са силни, а съдбата на човека е в неговия характер.
- Какво е да си актьор?
- Мисия. Длъжен си да дадеш на хората надеждата, че доброто съществува, че всичко е възможно. Да ги накараш да мечтаят, да ги предизвикаш да анализират себе си, да ги потърсиш с конкретно и важно послание. Театърът е живо изкуство, театърът е енергията, която въздейства най-силно. А енергията е всичко. Особено когато е подплатена със силен текст – тогава се превръща във вълшебство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
