Страхотните творения на Карамфилов събират възторг и тъга в градската галерия
"Не изтривайте номера на Кольо от джиесемите си", призова Елин Рахнев преди вечер в градската галерия. Там се събраха десетки приятели на художника, който пишеше страхотно стихове и афоризми и се готвеше да се гмурне на дълбоко в киното. Цялата атмосфера беше наситена с присъствието на Карамфилов - от прочутите кибритени клечки, които някога се даваха като награди от списание "Витамин В", до образите върху платно и дърво. Повечето от живописните платна са извадени от частни колекции. След като Кольо си отиде само на 50, се оказа, че е доста сложно произведенията му да бъдат събрани за изложба.
Рахнев и Румен Леонидов представиха уникално издание на "Факел" - книгата "Осили" с думи, емоции и мъдрости на Кольо. Няма съмнение, че Карамфилов може да бъде наречен родоначалник на новия жанр. Тези, които го познават, никак не са изненадани - той умееше да измисля до безкрайност от смешки до философия. Умееше да създава с лекота, наслада и неповторимост. Може би затова Бог винаги го е обичал.
Из "Осили"-те
Докторът ми забрани да ям памук. Правил съм бил сутрин безмислено количество облаци. Странен човек!
Цял ден си играх да оцветявам листата на двора в зелено. И пак падат. Безнадеждно е май.
И това, в което вярвах, се разля по пътя. Подхлъзнах се с усмивка.
Така и не се научих как се краде синьо от изгрев.
Как се правело акварел? Хвърляш си четките в реката и наблюдаваш залеза.
Една птица стъпи на невръстната праскова на двора. Счупи едното от трите й клончета. К'во правим, птицо?
Ще взема да построя дърво...
Все повече започвам да се чувствам дюнер, като онзи статус: "Ако доближиш дюнер до ухото си, ще чуеш мълчанието на агнетата".
Дните текат като книга... Без илюстрации! Завършени изречения, без да бъдат погалени. Не съм тъжен, отчитам силата на безтегловността.
Мама ми купи комин от фабрика. Най-дългият - и сам работи. Взех да правя пушек по поръчка, какъвто, такъв. Бъркам дим.
Купувам усмивки от хора, на които им е омръзнало да ги носят.
Току-що разбрах от статията на психолог, че състоянието, в което се намирам, е било Неавтентичност. Симптомите са верни, но ме нерви самото определение!
Ще трябва да ми кажеш, когато хващаш пътя... Ще трябва да ми се обадиш, когато ям ябълки. Ще трябва да ти се обадя, когато започнат да никнат дървета от изплютите семки. Ще трябва да направя компот от ябълки. И на полето, сред ябълките, ще нарисувам табела, на която ще пише: "ТРЯБВА!". И ще я запаля...
Дано да се събудим истински, такива каквито сме. Да кажем на човека до себе си, че го обичаме или да го духа. Да си изчистим къщата или да си съберем багажа. Да имаме радостта или смелостта да преживеем един абсолютен и истински ДЕН!!!
* * *
По никое време си мисля за ВРЕМЕТО... Не може да ми върне мириса на пушека във въздуха през зимата, аромата на чушките през есента, докато ритах топка и си лягах с филия топла лютеница. Не може да ми възстанови спечеленозагубените мигове в театъра и киното. Разбичканите нощи, в които се борех с жълтия цвят, по-красив ли е от черния. Не може да ми върне приятелите от облаците. И съвсем загуби, че не може да ми върне реалните неща и хора, които изтървах, понеже не си мислех за него през цялото това ВРЕМЕ!
* * *
Знам какво ще сънувам... А не знам утре какво ще правя там!!!
* * *
Душата обувки няма. И космосът не й е дреха... Само дето спи по терасите на нашите вълнения.
* * *
Купувам облаци на килограм - и два декара небе над някоя южна родина...
* * *
Когато пораснем, ще си направим един чисто нов ден.
* * *
Тоз, който падне на небето, той не умира...
* * *
Понеже не мога да измисля начин, който достойно... Абе, продавам мухи!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
