Екипът на Христо Явашев ще опакова Триумфалната арка в Париж догодина – така, както беше договорено между Кристо и кметството на френската столица след избухването на пандемията. Цялата подготовка по феноменалната акция е завършена, коментират от обкръжението на големия художник, който ни напусна две седмици преди своя и на жена си Жан-Клод 85-и рожден ден – 13 юни. Както се знае, двамата бяха родени на една и съща дата в една и съща година. "Смъртта на Кристо оставя голяма празнина - с него си отива един свят, създаден с необикновен талант. Проектите на Кристо бяха забележителни, новаторски, завладяващи. Нека да е светла паметта му", заяви председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите Вежди Рашидов.
У нас все още отеква ехото от изумителната последна осъществена акция на Кристо - плаващите кейове в Изео. Явашев обаче никога не се е завръщал в родината, след като бяга от България през 1957 година. Официалната власт само веднъж се е опитвала да покани габровеца с изложба за София - по времето на президента Петър Стоянов. Когато съпрузите поискаха България да плати застраховките на произведенията им, преговорите бяха прекратени. Днес няколко живописни платна от студентските години на Кристо и две негови рисунки от проекта му за река Арканзас са изложени в "Квадрат 500". Негови работи са показвани и в родното му Габрово.
Кристо до последно е работил по 10 часа в денонощие. Открай време се знае, че той не излиза във ваканция. Домът и ателието му са в сграда на "Хауърд стрийт" в Сохо в Ню Йорк. Ставал е малко преди седем, пиел е кафе и е започвал. Той никога не рисуваше проекти, които не се случват, категорични са хората, които го познават. Първо скицира и прави колажи, а след откриването ги зарязва. Винаги сам финансира работите си. Няма луксозен автомобил с шофьор, не пътува с частен самолет, не живее в разточителство. Плаща на всеки собственик на земя, върху която разполага творбите си и я връща в идеално състояние.
"Артистите не се пенсионират. Те умират", казва Жан-Клод преди смъртта си през 2009-а. Когато тя си отива от този свят, Кристо пише в официалния си сайт върху снимката й "Имало едно време". С тези думи авангардистът признава, че приказката за него свършва. Защото французойката, с която живетя и творят заедно над 50 години и бе негов астрален близнак по дата и година, осмисли престоя му на Земята. Той до последно казва "ние", когато говори за проектите им. Скиците винаги са били негови, но никога не биха се материализирали, ако не са страничният поглед и желязната ръка на съпругата му, както самият той е споделял.
"Тези проекти са свободата. Съществуват не защото някой президент на република желае да ги има - или някой корпоративен шеф, или някой кмет. Те са чиста демонстрация на съзидателност. Те са абсолютно безразсъдни. Светът може да живее без "Чадърите", без "Завеса над долината", без "Опакованият Райхстаг"... Те са без каквото и да е оправдание, без морализиране! Съществуват, за да преведат тази тотална свобода. Никой не може да купи тези проекти. Никой не може да продава билети за тях. Дори ние с Жан-Клод не ги притежаваме. Тези проекти са свободни! Точно затова те не остават - защото свободата е враг на притежанието, а притежанието е именно постоянното!", е философията на Кристо.
За пръв път Жан-Клод идва в България за погребението на свекърва си през 1982-ра - защото соцвластите не позволяват на Кристо да се поклони на гроба на майка си. Снахата обикаля страната, разглежда Царевец и Арбанаси, храма "Свети Александър Невски", Боянската църква, стария Пловдив. В чудесни отношения е с двамата братя на Кристо - Анани и Стефан, с техните съпруги и деца. Владимир, синът на Анани, е плътно до чичо си - от 17-годишен той живее в Щатите като безценен негов помощник. През 1983-та в България идва и Кирил - синът на Кристо и Жан-Клод, който е омаян от природата на бащината си родина. Роднини разказват, че дори брал диви ягоди край село Момчиловци под връх Рожен. Тримата братя и техните съпруги се събираха за всяка премиера на Кристо и за всяка Нова година. Партитата им често са в емблематичния за нюйоркската бохема ресторант "При Елен", показан във филма на Уди Алън "Манхатън". Незабравима за целия род ще остане срещата им по случай откриването на "Портите" в Сентръл парк. Този проект събра 254 милиона долара за града и е оценен като връх в изкуството на Явашев.
Кристо и Жан-Клод влизат в рекордите на "Гинес" на 2000 г. с най-големите чадъри в света, най-дългата тичаща ограда, най-тежката опаковка за Райхстага, най-голямата скулптура без скеле в газометъра в Оберхаузен. Един от проектите им в Германия е изработен от 20 350 кв. метра прозрачен полиестер и 4500 метра полипропиленови въжета. На практика "пакетираната" светлина тежи 5,3 тона. Big Air Package, издигната във вътрешността на построения през 20-те години на миналия век бивш контейнер за съхранение на газ, е висока 117 метра и е широка 67 метра. Всъщност това е най-големият надуваем обект на всички времена. Обемът му се мери със злополучния дирижабъл Хинденбург, който все още е признат за най-големия въздушен балон, създаван някога. "Цифрите обаче не могат да опишат усещането да влезеш в "опаковката". Това става през херметически затворени врати и след кратко изкачване на стълби. А усещането наподобява илюзията, че се намираш във вътрешността на сюрреалистичен дъждовен облак", пише "Шпигел" тогава.
С Жан-Клод са кармично обречени един на друг
Любовта между Кристо и Жан-Клод е неповторима, но и предопределена. Не само са родени на една дата, но и в един и същи час. Заедно са 51 години - от първата им среща през 1958-а в Париж до смъртта на Жан Клод и отвъд нея. "Постоянно си крещим един на друг. Това помага, защото ни кара да мислим. Все пак в 75 процента от случаите Кристо е прав", разказва приживе нежната половинка.
Бедният емигрант от България впечатлява най-напред бъдещата си тъща - аристократката Пресилда дьо Гийбон. За да се прехранва, художникът по това време мие чинии и прави портрети. Тя го кани да я нарисува в семейния замък и той завърта любов първо с по-малката й дъщеря, Жойс, полусестра на Жан-Клод от втория брак на майката. "Казах си: "Мама доведе вкъщи още един бедняк." Толкова е кльощав. Ръцете му са тънки и дълги, на всичкото отгоре и рисува. Сигурно е обратен", спомня си в интервю червенокосата Жан-Клод, която в онези години е сгодена. Кристо обаче кани дамата в мансардата си, за да й покаже нова скулптура, с която много се гордее. Ателието му е пълно с някакви опаковани предмети, които той смело нарича "моя арт". Седмици по-късно, объркана, тя се омъжва за 34-годишния инженер Филип Планшон. Младата дама съзира в бъдещето убийствената скука, сякаш предсказана й от ясновидка. Три седмици след сватбата сменя ключалката на бравата и казва на съпруга си, който, прибирайки се от работа, се опитва да отключи входната врата: "Твоят ключ не става за моята ключалка!". Пред спокойния и задоволен буржоазен живот Жан-Клод избира този с беден художник с щури идеи. Семейството й е в ужас от бягството и повече от две години не общува с двойката. По този повод половинката на Явашев коментира: "Обичаха Кристо като син, но не и като зет."
На 11 май 1960 г. се ражда синът им Кирил. Авангардистът прави бунтарката своя законна съпруга на 28 ноември 1962-а. Две години по-късно семейството емигрира в Ню Йорк и повече никога не сменя дома си. Всичко, което творят, подписват с общото "Кристо и Жан-Клод".
Един от първите им проекти в Париж е да задръстят улица с празни варели на "Шел". Идеята им е да докажат, че желязна завеса твърде лесно се издига, но изключително трудно се отстранява. Опаковат Пон Ньоф, най-стария мост във френската столица и пристанище Колони на река Сена, за да покажат, че найлонът като материя на бъдещето е достатъчно подходящ за творческа изява.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
