Четирима млади творци от нова генерация с актуално звучене, ясно дефиниран стил и модерно мислене, концептуални идеи и вдъхновение показват авторски дървопластики в столичната галерия „Сезони“. Талантливите артисти от магистърския курс на Роберт Цанев със специалност „Резба“ в Академията са с различен темперамент, търсения и прозрения. Творбите им създават усещане за баланс, за равновесие между материалното и духовното, между личното и професионалното. „Сезони“ по традиция предоставя пространството си на изгряващи таланти. „Усилията ни са изцяло насочени към подпомагане и популяризиране на изкуството на съвремените творци в България“, коментира Маргарита Видралска. А ето какво споделят и самите млади артисти. „Търсенията ми са свързани с изследвания и експерименти върху анаморфозата и възможностите, които дава перспективата като метод за изразяване. Анаморфозата е вид конкретна проекция или перспектива, която изисква наблюдателят да използва специални устройства или да заема конкретна гледна точка, за да улови търсеното изображение. В диалога между него и творбата се провокира активната намеса на гледащия, за да намери различната гледна точка, от която да види, че “това, което е, не е това, което е”, казва Никола Божков. „Представям моя свят, в който понятията за образ са диаметрално различни от действителността. Той е изпълнен с фантазни образи и причудливи форми - цветен във всяка посока. Динамиката, която представям в своята геометрия притежава енергетика и същевременно спокойствие в правите и категорични линии, които сами се разпределят в полето, създадено и формирано в чистата форма“, споделя Ралица Ананиева. Александър Василев, който е не само художник, но и лютиер, откри изложбата с уникално изпълнение. „През годините в Академията се постарах да опитам от всичко, свързано с дървото и да експериментирам с него и в акустична посока. Моите произведения са продукт на самопровокации и стремеж към неща, които не мога“, твърди той. Творбите на Кристиян Караиванов са пряко свързани с кинетиката като модерно изкуство на XX век - чрез тях наблюдаващият става участник в трансформацията. „Целта им е да провокират усещане в зрителя сякаш не е сам в стаята. Да създават различно усещане за живот и движение. Основната ми цел е да накарам публиката да чувства, освен да мисли“, категоричен е авторът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
