Аз убедих вуйчо Кали да се яви на бял кон на 75-та си годишнина
- Г-жо Кънева, как се чувствате в ролята на директор на Национален музикален театър "Стефан Македонски", година след встъпването Ви в длъжност?
- Странно, едновременно с това удобно и предизвикателно. На моменти, честно казано,се усещам като луд с картечница.
Но, имах необходимата подготовка за поста. Дълги години съм се занимавала с педагогическа дейност - в музикалното училище и в академията.
Бях в "Александра аудио", където превеждах филми. Пишех и текстове за песни. Правила съм кастинги за артисти, с които впоследствие съм пяла. Тогава ме поканиха за музикален режисьор и аз се съгласих, за което никак не съжалявам. Защото това ми помогна и сега се чувствам в свои води.
- Кои са новите заглавия в афиша на театъра?
- Опитваме се за спазваме традициите и в същото време да бъдем новатори. Първото, което направих, беше концерт само с любовни песни за 14-ти февруари. При всяко представление каним различна звезда от българската поп музика. Наскоро го играхме отново и тогава наш гост беше Васил Петров. Хората харесват този проект, тъй като имат чувството, че се намираме в луксозен клуб и изживяват красиви емоции. Имахме и президвикателства към публиката - всеки от нашите четирима диригенти свири на отделен инструмент като главният ни диригент - Юли Дамянов беше на пианото. За разкош танцуваше и една балетна двойка.
По романа на Любен Каравелов "Българи от старо време" направихме друго представление. Кръстихме го "Искра любородна" като идеята ни беше за събудим патриотичното у българите. Спектакълът завършва с творба на Добри Чинтулов. Публиката публиката става на крака и пее "Вятър ечи, Балкан стене" , заедно с артистите. И на мен, както се казва, мед ми капе в душата!
"Любовта никога не умира" е втората част на "Фантомът на операта". Това е проект на предишната ръководителка на театъра. Аз не го хвърлих в боклука, направих го. Имаме технически пречки за отстраняване и се надявам да се договорим с агенцията, която държи правата на този спектакъл. Инвестирано е много в него, режисьор е акад. Пламен Карталов. Така, че заслужава си да го гледат колкото се може повече зрители.
И сега вече стартирахме сезона с реализацията на една моя идея - с мюзикъла "Целуни ме, Кейт", с режисьор Александър Текелиев и с участието на талантливи млади колеги.
- От години сте продуцент на Коледното матине, което се излъчва по БНТ? Какво ново ще видим в него?
- Тази година двамата с Орлин Горанов ще сме домакини на матинето. Гост ще ни бъде Васил Петров. Ще участва филхармонията на музикалното училище в София. Те имат и средношколски хор, който също ще се включи в празничната програма. Тя е почти готова.
- Какво е усещането да си сценичен партньор на Орлин Горанов?
- Неописуемо е, тъй като той е изумително талантлив. Чувството да си на сцената със звезда от ранга на Орлин Горанов е много различно. Където и да отидем на концерт, аз излизам след него. Тъй като той е звездата и перфектният партньор. Приятно ми е да споделя, че напоследък получавам почти толкова аплаузи, колкото и той. Което е велико и аз го дължа и на него! С Орлин на сцената се разбирам и без думи! Това е тотално единомислие в музиката.
- Вие сте щастливка и в друго едно отношение: любима племеница на Георги Калоянчев сте. Как стана така, че той дойде на бял кон на честването на 75 годишнината си в НДК през 2001-ва година?
- Когато агенцията, която бе организатор на тържеството, ме попита как той може да се яви на личния си празник, аз казах че единственият начин е да дойде на бял кон.
Вуйчо Кали знаеше да язди. Неговият кон Горделив беше доста буен, но той го владееше. Нямах никакво съмнение в творческата му лудост. Така той се появи и тогава Зала 1 щеше да се събори от аплодисменти.
- Помня как преди години Ви водеше за ръка в кулоарите на Сатиричния театър и казваше за Вас: "Туй момиче ще стане по-голяма артистка от мен".
- Е, чак по-голяма - не. Но моите баба и дядо по майчина линия работеха в Операта. Израстнала съм в театрите и на стадиона, където татко ми Георги Кънев беше състезател и после треньор по баскетбол.
От 6 годишна свиря на пиано. От 7 пея в Детския радиохор на БНР. Това повлия изключително много върху мен. Честно казано, не съм си мислила да ставам актриса. По едно време вярвах, че ще се занимавам със занаяти, тъй като умея да правя доста неща с ръцете си. Смятах, че ще се впусна и към изкуството на модата.
Майка ми много искаше да пея, но аз не съм жертва на майчините ми амбиции. Аз съм наградата й!
И в крайна сметка музиката ме завладя!
- Между нея и семейството Ви кое е на първо място?
- Ако има проблем в семейството ми, това ме убива. Маниакално привързана съм към него и съм готова на всякакви жертви. Работохолик съм, но ако се налага, бих могла да направя жертва заради семейството ми.
Въпреки, че когато вуйчо Кали и татко починаха в рамките на 24 часа, на 32-ия час аз бях на сцената. И не го направих от суета, заради тях го направих, за да не ми се разсърдят отгоре.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
