Писането е мистерия, която не разбираме добре, казват майсторите на бестселъри
Кралят на фентъзито и кралят на ужасите - Джордж Р.Р. Мартин и Стивън Кинг, споделят нещо, което рядко се случва при големите писатели: приятелство. Двамата се познават от времената, в които целият свят четеше хоръра на Кинг, а изобщо не бе чувал за вълшебните светове на Мартин. И въпреки възходите и паденията писателите са останали близки дори до днес. Приличат си по много неща, но най-вече по отношението им към парите: въпреки че притежават несметни богатства, те не го демонстрират и живеят скромен живот, извън големите американски градове и без кой знае какви разточителства.
Авторът на "Игра на тронове" и създателят на "То" направиха обща среща с читатели и фенове в Ню Мексико, където отговаряха на всякакви въпроси, включително и на питания, които си задаваха един на друг. Дебатът им стана хит в световните медии и тук ще публикуваме част от него. Повечето въпроси задаваше Мартин към Кинг, като един все пак по-млад автор, изпитващ респект към ветерана.
Ето какво заявиха майсторите на бестселъри.
Стивън Кинг: Трябва да кажа, че дълго време отказвах да чета книгите на Джо. И ще кажа защо - пробвал съм се с Робърт Джордан и не успях да довърша нито един негов роман. Бях решил, че тия неща с фентъзито са просто ужасни и не стават. Но преди време ме заболя крака внезапно, което се предаде на цялото ми тяло - и то от към страната, дето ме блъснал навремето бусът. Не можех да спя по цели нощи от болка, въпреки лекарствата. И тогава си казах: ще взема да прочета някоя от тия шибани книги за троновете! Това, което стана, е че се изгубих в тях и историята. Те ми помогнаха да забравя болката. Джордж, благодаря ти за това! Ти ме спаси в онези нощи! Но ако вие се чудите чия книга да си купите - моя или негова, вземете си моя: понеже аз съм по-стар и ще умра съвсем скоро...
Мартин: Със Стивън се познаваме още от ранните 80. Той точно тогава се бе увлякъл по научната фантастика и бе избягал в този жанр. Играхме покер, спомням си. И оттогава все искам да те питам: как по дяволите успяваш да пишеш толкова много книги така бързо? Наскоро имах едни прекрасни шест месеца, в които успях да напиша три глави.
За същото време ти си завършил три книги!
Нямаш ли поне един ден в живота, в който седиш на шибания стол и ума ти сякаш страда от запек? Пишеш едно изречение за целия ден и абсолютно го намразваш! После си проверяваш мейла и се чудиш дали изобщо имаш талант за тая работа и нямаше ли да е по-добре, ако бе станал водопроводчик...?
Кинг: Ето моята рецепта. Работя по три-четири часа на ден. И за това време се стремя да направя шест абсолютно добре написани страници - аз ги наричам "чисти". Което - сметката е проста - значи, че за да направя роман от 360 страници са ми нужни два месеца работа. Но наистина ми е мъчно за начина, по който феновете те притискат теб да си завършиш книгите. Казват: "Искаме следващите тронове веднага!" Сякаш са бебета, които трябва да раждаш. Трябва да е особено неприятно. Креативността е мистерия. Как се активира и работи не съм разбрал съвсем добре, въпреки, че пиша от десетилетия и то по много.
Аз пък имам въпрос към теб, което отдавна ми е любопитно. Какво е отношението ти към злото и как го разбираш?
Мартин: С Толкин, с когото често ме сравняват, имаме едно голямо разминаване. При него злото е външно, екстернализирано. С него трябва да се справиш, то е чужд обект, трябва да го пребориш. Но от твоите книги, Стивън, съм научил друго - че истинското злодейство дреме в хората. Тази идея за външното зло е много комфортна и удобна.
Идеята, че "дяволът ме накара да го направя" обаче е просто бягане от отговорност
Аз всъщност винаги съм бил повече привлечен от "сиви" персонажи. Виждам доброто и злото не като две армии, а като битка, която се осъществява в човешкото сърце. Ние сме частично добри и частично зли. Другото е илюзия, която ни е удобно да размахваме пред очите си.
Мартин: Интересува ме нещо извън литературата и може би по-важно дори от нея - какво мислиш за терористичната атака в Орландо?
Кинг: Абсолютен провал на нашето законодателство. Докато може да си караш колата по пътя, да влезеш в магазин и да си купиш машина за убиване като AR-15, нищо няма да се промени. Ако този фанатик беше влязъл в гей бара в Орландо единствено с нож нямаше да избие цели 49 души. Чиста лудост е да продължаваме да продаваме оръжие толкова лесно. Този човек Омар Матийн не е единствен и ако не можем да направим много за спирането на тероризма,
то поне не трябва да му връчваме в ръцете толкова лесно ужасни оръжия!
Автоматичните и полуавтоматични оръжия трябва да се продават изключително трудно, след куп проверки. А не всеки лунатик да може да си ги осигурява. Ако не разберем това ще продължава да се пролива невинна кръв.
Мартин: Какво е отношението ти към образованието, защото проблемът е и свързан с него?
Кинг: Най-добрият начин да образоваш децата, е да не ги караш да заучават правилата, а да им даваш живи, ясни пример за света около тях. Умът е така устроен, че разбира най-добре, когато работи с конкретни неща. А мисля, че книгите правят именно това и все още са най-добрият инструмент за образование.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
