"Поправките" на Джонатан Франзен няма как да те остави безразличен. Роман с голяма плътност - за нещата под повърхността, за по-дълбоките измерения на същността ни. Езикът е богат, интересен, щедро обагрен. Което изобщо не лишава изказа от директност и сила - на моменти болезнено-пареща, разкриваща не само интелигентността на автора, но и психологически проникновения, до които стига. Словесният поток - бистър ручей от лекота и сложност - създава пъстра картина на днешната модерност. Читателят дори остава с впечатлението, че Франзен далеч не е премислял многократно всяка фраза. И че стенописът на болното ни време е бил създаден съвсем небрежно, на шега. Това не е вярно. Енциклопедичността и дълбаенето в пластовете на отношенията изискват много работа, наблюдения, анализ и самоанализ.
Едно обикновено семейство от средния американски запад - хора на 75 - прекарват всекидневието си в спомени, в безсмислени кавги по теми отпреди 40 години, в преместване на безполезни предмети, оставени в кашони и недокосвани след напускането на къщата от трите им деца. Всеки ден досущ като предишния. Обезкуражаваща баналност на съществуването. Разплитането на четирите сюжетни линии описва животът на всяко едно от децата им, за да се вплетат накрая в общата нишка на бленувата от майката Коледа, на която тя иска да събере цялото семейство и нещата да са "както преди". Така узнаваме за големия брат Гари - успял шеф на банка, който е на прага на депресията и е на крачка от развода. За Чип - интелектуалеца, който преподава в колеж, но бива отстранен от работа, защото е спал със своя студентка, а после стига до Литва като консултант на бивш министър. За Денис - дъщерята, която дълго се лута в професионален и в личен план, уморена от невъзможността да разбере дали е хетеро или хомосексуална. Възрастните родители са възпитали децата си с "поправки", които те като големи отхвърлят. Порасналите момчета и момичета са влюбени в егото си, тъпчейки чувствата на околните, презирайки почти пуританския морал, налаган им от майка им. И накрая - вледеняващо реалистичното описание на паркинсона, завладял бащата, към който, оказва се, най-разхайтеният тип, интелектуалецът Чип, проявява съчувствие, разбиране и готовност да сподели последните му дни. Докато прави поредните "поправки" на сценария си, с който възнамерява да реши финансовите си проблеми в живота.
"Поправките" са нещата, които трябва да направим час по скоро в себе си - ако днес сеем загнили семена, не бива да се учудваме какво ще жънем утре. Посредственост, безличие, показност, лошо възпитание, жажда за притежание, корист, лицемерие, завист: постепенното разпадане на същинското и човешкото е изразено в невъзможността за общуване. И до неумението да бъдем себе си - честно, с отдаденост и любов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
