Снимка: Filmmaker Magazine
Филмът „Двойнствен живот“ на режисьора Оливие Асайас пресъздава с финес живота в съвремието ни, сякаш загърбвайки днешните различия в географските локации по света. Не ултимативен, а по-скоро предизвикващ възхита пред европейската модерност и култура – това е история за писатели, интелектуалци и изтънчени парижки лица с модерни професии.
Сюжетът ни отнася в парижкия издателски свят – при не твърде известния писател Леонар, неговия издател Ален, актрисата Селена, която е съпруга на Ален и Валери – съпруга на Леонар и асистент на активен политик. Всички герои неусетно се оказват в сложни житейски ситуации, със заплетени казуси, водещи до невротични реакции. Болезнена чувствителност или емоционален непукизъм? Хм. И двете.
В работно ежедневие с бърз ритъм и тежка драматична обстановка у дома няма как да е другояче. Но ние бихме могли да си обясним, дори да си измием ръцете – или да мотивираме възприеманото от нас – с времето. То просто е такова.
„Филмът е пародия. Като такава, тя е много забавна и не е лишена от обаятелността на хипервербални и свръх талантливи герои“, коментира критикът Джо Моргенстерн от Wall Street Journal. Невротичната комедия сякаш вече е навсякъде – с прилежащите ѝ истерични персонажи, които страдат от тревожност и сякаш всеки момент ще получат прегаряне.
„Плътната комуникативност на актьорите, фина и лека, е постижение за режисьора Асайас, но в сърцето на филма „Двойнствен живот“ стои Жулиет Бинош.“ Това заявява Тай Бър от Boston Globe. А самата Бинош е Селена, съпругата на Алан и известна актриса, която се въвлича в любовна връзка с писателя Леонар. Тя намира творбите му за хубави, но – уви – не желае той да пише за нея. А това е въпрос, касаещ всеки писател: документално представяне на факти и лица, или художествено стилизиране на вдъхновящата действителност. Филмът е трети за Жулиет Бинош под режисурата на Оливие Асайас. През 2014 г. звездата играе в „Облаците на Силс Мария“.
„Двойнствен живот“ е невизуален филм, както споделя неговият режисьор. Неговата сила е в интелектуалното, в диалога, в изразната сила на общуването, макар и невинаги равнопоставено.
На въпроса защо английското заглавие на филма е „Non-Fiction”, а френското „Double Vies” и каква е разликата между двете, Асайас отговаря по следния начин пред LA Times: „Това е една много банална история. Написах филм със заглавие „E-Book”, но всички го намираха за твърде техническо и леко хладно, а филмът не навява такива усещания. Съгласих се да го променя, но нямах никаква идея как. Един ден ми се обади човекът, който отговаря за международните продажби и ме попита за заглавие на филма, с което да отпечата каталога. Тогава просто ми хрумна „Non-Fiction”, филмът отговаря точно на това определение. Реших, че това ме удовлетворява. Минаха няколко седмици и ми казаха, че френският дистрибутор е обезпокоен – на френски език това не означавало нищо. И тогава сложих заглавието „Double Vies” (бг. - „Двойнствен живот“) – което се оказа, че също много приляга на филма.“
Независимо дали е водопроводчик, барман или каквото и да е – съвременният човек е подложен на явлението дигитализация. Това е проблем, който режиьорът развива във филма чрез споровете между героите на тема „За и Против електронната книга“.
Но филмът далеч не е само това. Той е естетика, лека лудост и игра за ума. Може да бъде гледан по време на кино-литературния фестивал CineLibri, който започна на 5 октомври.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
