Трима ентусиасти отвориха клуб за народни танци "Здравец" в емирството
Колко души трябват, за да се извие хоро? Поне трима. А ако говорим за хоро в Дубай, това са Десислава Кузева, Михаил Кузев и Тодор Михайлов. Трима ентусиасти, които живеят в Обединените арабски емирства, но сърцата им туптят в ритъма на българското. Благодарение на тяхната идея и хъс вече десетки нашенци потропват хора и ръченици всяка седмица в Дубай.
"Идеята за клуба се роди спонтанно - на маса, вечерта, в която се запознахме с Тошко", разказва Десислава, която е в Дубай от около шест години. "Попитах Мишо има ли къде да се съберем да посвирим малко, пък който иска - и да си потанцува. И Мишо каза: "Правим го!", разказва Тодор. Мишо, съпругът на Деси, успял да намери зала. "Това беше моя идея отдавна, но трябваше да се появи Тодор, за да се случи тя", разказва Деси. В момента, в който решили да правят клуба,
дошло и "кръщенето"
В главата на всеки един от тях първото име, което се ражда, е "Здравец". И така само три дни след събирането на маса се събира и клубът, а членовете му започват да разучава български хора и ръченици. Редовните посетители на сбирките, които се провеждат всеки понеделник в 19 ч, вече знаят около шест традиционни български танца - право, право тракийско, ширто, ганкино, варненско хоро и, разбира се, ръченица. За всеки новодошъл се отделя около половин час от всяка сбирка, за да се въведе в стъпките на хората, които вече са разучени. Всеки от членовете на клуба пък може да предложи или да научи другите на хората, които самият той знае.
Тримата създатели на "Здравец" не са професионални танцьори, макар Деси и Мишо да са играли народни танци като деца. Но и клубът е създаден така, че да дава максимална свобода на всеки. Ръководители няма, но има жива музика. Тодор, който се занимава с 3D дизайн, свири на гайда и е най-вещ в музиката. "От Смолян съм, а
там във всяка къща има гайда
И нещата се случиха от само себе си. След училище се събирахме и свирехме народна музика", разказва Тодор. "Скоро се надяваме да имаме и тъпан", казва Десислава, която е учителка в Дубай, а тръгнала за там покрай интереса си към ориенталските танци. Нейната преподавателка й подхвърлила, че може да стане стюардеса за година. Деси кандидатствала с идеята да обиколи света за 12 месеца и да се върне в България. Но плановете се променили, особено когато срещнала бъдещия си съпруг - Михаил Кузев. Той пък е в емирството вече 15 г. У нас е известен като състезател по модерен петобой, а в Дубай - със собствената си школа по фехтовка, а вече и с клуб "Здравец". Почитателите на последното им начинание вече са петдесетина българи, а от понеделник и един
канадец, който усърдно тропа
хорца заедно със сънародниците ни. Той засега е единственият чужденец, който се е престрашил да играе. Останалите стоят отстрани и наблюдават с възхищение танците в ритъм седем осми, които разтърсват Дубай всеки понеделник.
"Ние сме самодейна група на взаимообучителната метода. Още на първата среща се появиха хора, които са играли дълги години народни танци, появи се и дама, която е пяла професионално народни песни. Явно просто е дошъл моментът да се реализира тази идея. А основната ни цел е всичко това да се запази много искрено и много чисто", казва Деси. "А и е страхотен начин да се разтоварим и да поддържаме българския дух - истинския, такъв, какъвто е съхранен в българските народни песни и танци", допълва Тошко.
Някой ден ще се върнем
- Всичко ли се случва така лесно в Дубай както клуб "Здравец"?
- Деси: Не знам дали клубът се случи бързо и лесно, защото тая тази идея в себе си от дълги години. Така че си почакахме. Ключовото беше пристигането на Тошко, а Мишо беше човекът на действието. Просто се получи правилната комбинация от неща в правилния момент.
- Тодор: Бързо стана, защото имахме правилните хора, иначе не всичко става толкова лесно и бързо.
- Михаил: Нужни са и контакти, те са много важни.
- Лесно ли се поддържа българският дух на толкова километри от родината?
- Тодор: Лесно е, даже си имаме и футболен отбор.
- Бихте ли се върнали за постоянно в България?
- Деси: Говорим постоянно за България и чакаме с нетърпение отпуските си, за да се приберем. Но откровено засега нямаме намерение да се прибираме за постоянно. Смятаме един ден да се върнем, защото има една приказка, че най-хубавите дарове, които човек може да направи на своите деца, това са криле и корени. Крилете по някакъв начин смятам, че ги имаме, защото сме отлетели вече от дома. Но корените са нещо, което е изключително и важно и особено когато сме надалеч от дома, ги усещаме като нещо, което ни липсва. Има много неща от България, които ни липсват, но животът там и в Дубай са като негатива и диапозитива. Всички хубави неща, които ги има в България, ги няма в Дубай, но и обратното.
- Тодор: Не е въпросът дали ще се върнем, а кога. 100% ще се върнем един ден.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
