В Базел Жан Маринов разработва проекти за инвестиции в родината и пише песни
Жан Маринов е гражданин на света от 23 години. Неотдавна възроди стихове на Петя Дубарова с песента "Спомени", адаптация на нейното "Недосегната", разрешена с одобрението на сестра й Елица. Поп-рок баладата е продуцирана от Теодор Янков, барабаниста на Силвия и Теди Кацарови и на Буги Барабата. Аранжиментът е на китариста Атанас Копчев, пианиста Иван Христов и на Теодор. На баса е Ивайло Звездомиров, а с цигулката е съпругата на Жан, Теодора Димитрова.
Това не е първата песен, която емигрантът прави по стихове на легендарен български поет. Само преди година, живеещият в Базел Жан написа и изпълни песента "Ти си в мен", вдъхновена от стиховете на Николай Лилиев, неговия любим поет.
Жан Маринов е роден в София и израства в семейство на музиканти и художници. През 1992-ра заминава за САЩ. Там продължава с прослушвания за групи, работи с над 10 кавър бендове, но след 1999-а прекратява активно да свири. Концентрира се върху професионалната си кариера - мениджмънт на информационни системи. След 2011-а Жан се мести в Швейцария и подновява музикалните си занимания. Но заедно с любовта си към музиката Маринов работи интензивно върху много аутсорсинг проекти, с които цели да привлече чуждестранни инвестиции в България.
- Господин Маринов, откъде у вас този афинитет към българската поезия? Лилиев, сега Петя Дубарова?
- Поезията е духовният отпечатък на един народ. Като всяко изкуство, тя разчита на авторските емоции, история и възприятия и се основава на сетивата. А сетивата дават дълбок досег до спомени и чувства, които остават непроменени във времето. Когато чета Петя, аз мислено пътувам назад във времето към Бургас, чувам шума на пристанището, гласа на хората по улицата, писъка на гларусите. И най-важното - чувам и себе си.
- Разкажете повече за семейството си?
- Най-голямото вдъхновение в моя живот е вуйчо ми Иван Кожухаров (Черното). Голям художник и график. Всяка пролет прекарвах в къщата му в Боженци. Не говореше много, но когато продумваше, всеки млъкваше.
При него идваха Дончо Цончев и Доньо Донев, писатели, актьори
От него се научих да търся същността на живота в невидимата материя. Той мереше живота по миговете, които спират дъха. Караше ме да му чета български фолклорни приказки, докато рисува. Казваше, че когато чува гласа ми, образите от приказките оживяват. Бих дал всичко, за да мога да седна на терасата му, от която започваше гората, да помълча и да го чуя как вдишва дълбоко горския въздух. По стъпките му, но със своя собствена следа в българското изкуство, е и братовчед ми Руси Кожухаров, живописец и стенописец. Той беше вихрогон, носеше го вятърът, беше изключително талантлив, но си тръгна от живота много млад. Картините му красят частни колекции в Австрия, Италия, Германия, Канада. От съвременниците ми е моят втори братовчед, композиторът Петър Дундаков. С годините той се трансформира от талантлив пианист, музикант и ядрото на групата "Тибетски сърца" в един от водещите композитори в България. Тихо, но искрено му се радвам.
В основата на всички и всичко обаче стои моят прадядо, Руси Кожухаров. Притежавал е изключителен глас. Хората са спирали да го слушат, когато е пеел. Вярвам, че всяко българско семейство има една ключова фигура, от която е тръгнала историята му. Това за нас е дядо Руси, първият собственик на къщата на семейство Дубарови, първи пожарен командир на Бургас.
- Кой ви повлия най-вече, за да се насочите към музиката?
- Първите ми спомени започват от тръпката, която чувствах, когато пеех. Ясно си спомням, бях на 7 години, на опашка за хляб (тук винаги се смея) си пеех песента от филма " Капитан Петко Войвода" и
от някъде се появи Васил Михайлов да ме поздрави
Може би българската фолклорна песен и емоцията в нея ми е първият вдъхновител. Осъзнавам, че това е нестандартно за рок музикант.
- Взимали ли сте уроци по музика?
- Никога. Сам се научих да свиря на китара. Сам намерих пътя към музиката, защото беше част от мен. Човек рано или късно става това, за което е направен. Не винаги по начина, по който си е представял. Не винаги като по-учебник, ако мога така да се изразя. Съжалявам, че родителите ми не ме натиснаха да уча пиано и солфеж като по-млад. Но човек никога не знае, загубва ли се нещо, когато трансформираш любовта си към една фина материя в професия.
- С какво стихотворението на Петя "Недосегната" ви досегна?
- "Спомени" се роди миналото лято. Седях в един бар и си мислех за незабравимите мигове с приятели в Синеморец, за всички отминали лета в живота ми и за дългите сбогувания с морето. Музиката изплува в съзнанието ми. Изплуваха и детски спомени за Бургас и мисли за безкрайната чистота на тези спомени. Когато се върнах в Базел, отворих стихосбирката на Петя "Най синьото вълшебство" и пред мен стоеше "Недосегната". Думите се сляха с музиката и записах основната идея от първи път. Понякога нещата в нашия живот се движат от една невидима сила.
- Как от чужбина откривате български таланти и как им помагате да пробият?
- Не е трудно. Ние сме много талантлив народ. Трябва само малко желание и способността да четеш човешката душа. Талантливият българин пробива сам, защото е много амбициозен и много работлив. Трябва ни само малко позитивна енергия, малко шанс и способност да комуникираме ефективно.
- С кои наши музиканти работите най-добре?
- Всеки ден се чувам с Теодор Янков. Той е барабанист и продуцент и на двата ми сингъла. Един достоен българин и човек, който е заслужил уважението на много хора от музикалния бизнес в България. С него мога да съм себе си, да се пооплача от ежедневието си, но и да получа ценно мнение за нещата, които ме вълнуват. Чувам се и с Наско Копчев - един скрит гений и музикален талант, но и истински човек. Ето това ми липсва в безкрайните пътувания по света - истинските хора, с които мога да съм себе си.
- Защо от музиката се обръщате към менажиране на информационни системи и ставате IT специалист?
- Животът ми се разви много динамично. От 14-годишен пътувам, сменям континенти и страни и се наложи да оцелявам, както и с каквото мога. Реших, че музиката така или иначе винаги ще е част от мен. Но трябваше да търся най-практичното решение да си стъпя на краката, защото в Африка и в Ню Йорк гравитацията на живота е много силна. Винаги съм имал афинитет към техниката, към новото, и компютрите много бързо станаха моят верен другар.
- Как привличате чуждестранни инвестиции в България с вашата работа?
- В света има силна тенденция за аутсорсинг на техническа работа. Тя започна в САЩ в края на 90-те и сега се засилва все повече и в Европа.
Лидер в бранша е Индия - там има много квалифицирани кадри и по-евтина работна ръка. Моята задача при всяко решение е да се включат и факторите "качество" и "самостоятелност". Именно тук България има предимство пред Индия. Когато се появи нужда да се аутсорсва в компанията, припомням, че крайната оценка къде ще отиде работата не бива да се базира изцяло на "цена на работната ръка".
Старая се да включа и кандидати от България
и често успявам да убедя спонсора на проекта, че условията са по-добри у нас.
- Разкажете малко повече за съпругата си, талантливата цигуларка Теодора Димитрова.
- Тя е рядко нежен и фин музикант, чувствителен човек, перфектен приятел и добра майка. От нея научих много за трудностите и радостите в живота на талантливия професионален музикант. Чрез нея надничам в най-дълбоките недра на класическата световна музика и се докосвам (дори и само като наблюдател) до най-големите музиканти и диригенти. Най-високата точка в кариерата на Теодора съвсем не е само фактът, че е свирила в "Карнеги Хол". Това вече го правят много хора, защото "Карнеги" измени своя бизнес модел. Тя взе бакалавър, направи и магистратура в Джулиард, впоследствие свири като първа цигулка в симфоничния оркестър на Санкт Гален в Швейцария. Родена е за солов музикант с енергията и нежността, която струи от нейната цигулка. Вярвам, че й предстои много успешна кариера.
- Идвате ли си често в България и как я намирате?
- Да, защото от България черпя вдъхновение и енергия. Животът ми се промени положително откакто съм по-близо до родината. Много от приятелите ми, с които завършихме гимназията, заминаха за Европа и САЩ. Но един по-един се завръщат, за да бъдат част от промяната, която искат да видят. И тук ще припомня думите на Махатма Ганди: " Когато човек променя собствената си природа, светът също променя отношението си спрямо него."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
