„Държавна сигурност 3 пъти прави опит да вербува Георги Парцалев. Доносите на колеги и „приятели“, различната сексуалност, любовта на сцената и липсата й извън нея го превръщат в трагична личност. Смъртта, както и животът му са обект на безкрайни спекулации.“, разказа Георги Тошев по БНТ преди премиерата на книгата и филма си за големия комик. Актьорът, за когото през годините говорят какво ли не, всъщност никога не казва нито една лоша дума за никого. „Той беше страхотен джентълмен. И в същото време същинско дете. Виждаше, че аз съм на диета – круша, варено яйце и орехи – и на другия ден ядеше същото. Не ламтеше – до края живееше под наем, нямаше нито кола, нито вила. Затова пък имаше огромна библиотека, четеше постоянно. Аристократичен, с благородни жестове, винаги плащаше сметките на цялата компания. Не прекаляваше с алкохола. След концерт сядахме в бара на Новотела – едно уиски и шест чаши вода за разреждане. Нищо повече. Приказки, смях. И така до пет часа сутринта – ставаше, обличаше балтона, замяташе червения шал и го откарвах с моя автомобил до тях. Чувството му хумор беше уникално, въпреки че винаги е бил тъжен, тъжен, тъжен. През последните му дни в Правителствена болница ми викаше: „Лоти, тук лежи патриарх Максим – Божи човек, пък и той със жлъчка“, върна лентата Латинка Петрова към 1989-а, когато Парцалев си отива малко преди избухването на демокрацията. Георги Тошев е категоричен – поколенията през последните 30 години започват да проявяват все по-силен интерес към личността на звездата. Книгата му „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“ и документалната му лента „Рицарят на смеха“ са посветени на 95 години от рождението на човека, който искаше да изиграе Дон Кихот „без смешки“, но никога не му позволиха.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
