„Държавна сигурност 3 пъти прави опит да вербува Георги Парцалев. Доносите на колеги и „приятели“, различната сексуалност, любовта на сцената и липсата й извън нея го превръщат в трагична личност. Смъртта, както и животът му са обект на безкрайни спекулации.“, разказа Георги Тошев по БНТ преди премиерата на книгата и филма си за големия комик. Актьорът, за когото през годините говорят какво ли не, всъщност никога не казва нито една лоша дума за никого. „Той беше страхотен джентълмен. И в същото време същинско дете. Виждаше, че аз съм на диета – круша, варено яйце и орехи – и на другия ден ядеше същото. Не ламтеше – до края живееше под наем, нямаше нито кола, нито вила. Затова пък имаше огромна библиотека, четеше постоянно. Аристократичен, с благородни жестове, винаги плащаше сметките на цялата компания. Не прекаляваше с алкохола. След концерт сядахме в бара на Новотела – едно уиски и шест чаши вода за разреждане. Нищо повече. Приказки, смях. И така до пет часа сутринта – ставаше, обличаше балтона, замяташе червения шал и го откарвах с моя автомобил до тях. Чувството му хумор беше уникално, въпреки че винаги е бил тъжен, тъжен, тъжен. През последните му дни в Правителствена болница ми викаше: „Лоти, тук лежи патриарх Максим – Божи човек, пък и той със жлъчка“, върна лентата Латинка Петрова към 1989-а, когато Парцалев си отива малко преди избухването на демокрацията. Георги Тошев е категоричен – поколенията през последните 30 години започват да проявяват все по-силен интерес към личността на звездата. Книгата му „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“ и документалната му лента „Рицарят на смеха“ са посветени на 95 години от рождението на човека, който искаше да изиграе Дон Кихот „без смешки“, но никога не му позволиха.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
