И в двете творби на Драго Шолев – и в „Подслон“, и в „Прасето“, чиято премиера е на „София филм фест“ , 12-годишно момче няма добър контакт нито с родителите, нито с връстниците си. То се забърква в неприятности и трябва да премине само́ през премеждията по пътя към порастването. „През тези герои най-добре виждам света. Авторското кино винаги е автобиографично. Историите, които ние разказваме, са лични. Най-често през живота си съм бил подрастващ или тийнейджър. Винаги са ме занимавали отношенията между подрастващия и неговата семейна среда. Как той се превръща от дете в мъж, как пораства“, казва Шолев в онлайн вестника на „София филм фест“. „Специално за „Подслон“ исках актьорите, средата, стила да са ретро. Да изглеждат като от моето детство. Киното е до голяма степен носталгия към миналото“, категоричен е Шолев. И уточнява, че „Прасето“ неволно напомня за „Повелителят на мухите“. „Всичко става без да искам. По принцип не харесвам кино с интелектуални препратки. По-скоро искам историята да си върви самостоятелно и да бъде сякаш непипната от авторова намеса. Ако има някаква символика, тя трябва да бъде косвена. Разбира се, няма как без влияния, те са част от културния контекст. Всъщност аз съм много повлиян от старото българско детско кино. Не знам защо, но когато говоря за българско кино, винаги си представям „Да обичаш на инат“. Когато снимам филм - също. Героите и начинът, по който се изразяват, начинът, по който им се случват нещата. Когато правиш кино, даваш отговор на глобален въпрос – какво би трябвало да бъде то според теб. Така се зараждат и теченията в него. Мислейки върху този въпрос, докато работех по „Подслон“, стигнах до извода, че киното е пресъздаване на реалността. За разлика от документалното, което се опитва да затвори в картина самия живот. В игралното това няма как да стане. Вместо това, пресъздаваш нещо, което си преживял. Киното е вторична производна на живота. В „Прасето“ пак пресъздавахме - но не реални събития, а чувства, неща, които никога не са се случвали, но непрекъснато се случват. Каквито са, примерно, подигравките с различното дете в класа. Има момент в израстването на всяко дете, когато то трябва да вземе решението да напусне семейния комфорт или дискомфорт. Бягството също е нещо, което много ме занимава. И то бягството от семейството. В случая с „Прасето“ всъщност семейството е избягало. Родителите са гастарбайтери. Румен няма от кого да избяга, той просто не се прибира“, коментира Шолев. И много хвали основните си актьори в „Прасето“ – децата.
„Те по принцип са спонтанни, много по-спонтанни от култивираните актьори, които имат недостатъка винаги да се самонаблюдават. Колкото са по-добри, толкова по-видно се самонаблюдават. Това им пречи да бъдат спонтанни, тоест - да участват. А за актьора да участва с цялата си същност в историята е много важно, защото така изгражда ролята. Режисьорът трябва да върне спонтанността на професионалистите. Докато при децата тя е много по-автентична. Просто те са си такива“, убеден е Шолев. Румен Георгиев, който играе централният персонаж, в началото дори не знаел какво се случва в сценария. Шолев му казва: „Само ще те бият и само ще бягаш“. На терен екипът създава ситуацията и го пуска да реагира на заобикалящия го свят. Импровизират толкова много, че накрая се оказват с куп кадри, които не са заснети монтажно - като в документалното кино. За това и „Прасето“ изглежда малко по-груб и недодялан. Но по-непосредствен, не толкова „поставен“. Защото много от реакциите, които изграждат образа на Румен, са абсолютно извън сценария. Те извират дълбоко от неговата същност, от душата му.
„Питат ме приятели: „Можем ли да доведем деца?“ Според мен – да. Става както за деца, така и за родители, така и за учители. Но от тук нататък не мога да го променя. Мога само да събирам мнения, да слушам критики и да си взема евентуално поука за тях за следващи проекти. Не обичам спекулацията с думата „публика“, защото това е толкова абстрактно понятие, че не е честно да говориш от нейно име. Когато правя моите неща, винаги публиката съм аз. Правя ги за себе си като публика. Поне за моя вкус мога да нося някаква отговорност. За вкуса на средностатистическата публика няма как да знам. Сигурно някои хора, които гледат на киното като на продукт, могат да обобщават с големи термини, но аз нямам чак такова самочувствие. Правя филмите си с мисъл за моя собствен кръг. Не знам дали това е най-професионалният подход, но е най-искреният“, не се колебае Драго Шолев. „Прасето“ се върти на 11 март от 16 часа в Дома на киното и на 14 март от 18 и 30 в „Люмиер“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
