Д-р Станимир Куюмджиев е роден на 17.12.1951 г. в Пазарджик в семейство на известен лекар педиатър. По образование и професия е стоматoлог - специалист терапевт, хирургия и дентална ортопедия. По призвание обаче е скулптор. Женен е за стоматоложка, имат две големи дъщери.
Той е лекар по професия и скулптор по душа. Говори с ирония за невероятно оригиналните си пластики, като ги нарича "шантавинки, плод на приумици, подсказани от материалите". Но като всеки истински творец, д-р Станимир Куюмджиев е предпазлив в самооценката, знаейки, че просто трябва да продължи да работи това, което обича.
Всичко започва още в детството му. Станимир като малък е категоричен, че иска да стане художник. Записва курс по рисуване и подава документи в Художествената академия. Но тук се намесват родителите му, които са категорично против артист в къщата. Приятелка на майка му го убеждава, че ако завърши за зъботехник, ще има златен занаят, ще работи с различни метали, керамики и пластмаси и същевременно ще печели добри пари.
След първия неуспешен щурм на Художествената академия младежът започнал да моделира челюсти. Въпреки това напористият зъботехник не се отказвал от изкуството. Той посещавал ателиетата на корифеите Петър Кушлев (резбар) и проф. Величко Минеков (скулптор) и други майстори, от които се е учил да усъвършенства хобито си. Опитва отново в Художествената академия, но го скъсват на третия кръг. А сега накъде? Работата на зъботехник не го удовлетворявала.
Всяка свободна минута рисувал и мислел само за Академия
Поотрезвил го обаче съветът на приятел зъболекар, който му казал, че да е дентист винаги ще го храни, а за изкуството не е сигурно. Тези думи удрят шамар на амбицирания младеж. Въпреки това той не се отказвал, направил трети опит в арт академията и го приемат. В същото време обаче влиза и в Медицинската академия. Надделява разумът и изкуството му остава хоби. Между лекциите и по време на сесия творял най-много. Скулпторите и рисуването го разтоварвали от тежката медицинска материя. Чиракува цяла година при бакърджията бай Цанко, от когото усвоил основите на медникарството. По-късно заминава за Грузия при най-известните тамошни чеканари, професорите Ираклий Очиаури и Коба Гурули. Професор Магомедова, потомка на златари от Дагестан, го запалила пък по уникалната техника "Емайл на метал", нещо, което му се сторило познато и почти идентично с денталната металокерамика. Тези познания лекарят прилага днес в скулптурите си.
По едно време д-р Куюмджиев залитнал към кожухарството, усвоявал основите му около година, но не му допаднало много. Опитал и тъканите пана, но работата му се сторила монотонна и бавна. През годините на прехода докторът започнал да прави уникални бижута, които се продавали като топъл хляб. Д-р Куюмджиев използва ръчен трик при вадене на зъби, научен от бакърджиите, като по неговият начин не може да се счупи коренът на зъба. Кой би предположил, че изкуство и медицина могат да се срещнат толкова буквално?
Дошла демокрацията с новите си възможности и за пластиките му настъпила кратка пауза. Прави частен кабинет и се отдава на стоматологията. Организира първия дентален конгрес с известните френски колеги проф. Морло и д-р Писи. Разбира, че двамата французи са родени през март и са зодия Риби.
Ръцете и фантазията му сътворили бързо две неголеми бронзови пластики на риби
монтирани на каменни фундаменти - те и до днес красят кабинетите на лекарите в Париж и им напомнят за емоциите на онези години.
От този момент стартира увлечението му по бронзовата пластика, засега на анималистична тема. Рибите присъстват активно в творчеството му. Липсата на академична художествена школовка се оказала нещо много полезно в случая, защото мисленето, вижданията и технологичните му познания не са били "премачкани" и канализирани от университетските догми. На базата на зъботехническите и денталните познания той създава своя оригинална технология на скулптиране и леене. Пластиките, изпълнени с нея, са уникати, неподлежащи на тиражиране. Монтирани на специално търсени морски камъни, те се превръщат в желани подаръци за близки приятели. Стоматологията и скулптурата в много отношения се допълват, но и всяка го дърпа в нейната си посока, иска си своето и преди всичко - време. Изходът е в съчетаването. Докторът скулптор е пълен с идеи. Негови пластики има у ценители в Германия, Англия и Франция. А в галериите на Несебър, Приморско и Пазарджик също "плуват" неговите оригинални "риби".
Д-р Станимир Куюмджиев с радост казва: "Дадох здраве, естетика и радост на хиляди хора, но и най-хубавите ми дентални творения с годините стигаха до екстракция (отстраняване на зъба). Някой ден и аз ще бъда екстрахиран от живота, но пластиките, скулпторите, чеканките и резбите ми ще ме надживеят. Казано е: "Изкуството е вечно, животът - кратък", завършва философски той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
