Над 20 доброволци за броени дни върнаха блясъка на две старинни врати на сгради - паметници на културата, по главната улица на Велико Търново. Художници, архитекти, творци, IТ специалисти, ентусиасти и обществено ангажирани личности участвали в проекта на арх. Радомир Данков. Той цели да спаси ценните вековни двери, пазещи духа и атмосферата на Старо Търново.
Идеята на Данков, реализирана за фестивала “48 часа Варуша юг”, тръгнала от предишното издание на събитието и друго предизвикателство. Тогава Анета Тенекеджийска направи карта на няколко врати на къщи и обществени сгради в квартала. После ги включи в игра, която провокира търновци и гостите на града и на фестивала да ги потърсят и да видят колко са красиви.
“Решихме, че това ще бъде добро продължение. От игра да преминем в реална трансформация, реставрация и опазване на тези врати. Сигурен съм, че след като вече са във вида, който постигнахме, те са защитени. Не от закона, а от енергията, която е вложена в тях. Станаха много атрактивни и съм убеден, че
няма да бъдат подменени с пластмасови, метални
или каквито и да е. Ще останат автентичните врати”, обяснява Данков.
Като човек, посветен на опазването и грижата за архитектурното наследство, той се надява направеното да е етап от цялостната реставрация на сградите. За да избере тези две врати, взел предвид автентичния им вид, съобразил и да бъдат в такова състояние, че да могат да бъдат спасени и освен това да бъдат на сгради, които имат съхранена визия.
“Ако приемем, че това е първа стъпка в цялостната реставрация, да можем да продължим след това и в по-голям мащаб. Другото, което сме търсили - да бъдат на по-видимо място, тъй като добрият пример заразява. Други хора
вече започнаха да питат може ли да реставрираме и тяхната врата,
колко ще струва”, разказва архитектът.
На финалната среща на фестивала споделил, че ако трябва да остойностят труда, който са вложили, той е не по-малко от 8000 лв., и то конвенционална строителна работа. Специфичната реставрация би струвала около 5000 лв. на врата.
Двете представителни врати на главната улица “Стефан Стамболов” са на възраст около и над 100 г. “Едната сграда е от 1895 г. Построена е от майстор Стоян Герганов, който е изградил огромна част от къщите по главната улица. Нейните проекти са съхранени в Държавния архив, което също е много ценно. Може да се разкаже една много по-пълна, богата и документално автентична история за къщата”, казва Данков.
Още в оригиналните планове на къщата цялото партерно помещение е магазин.Тя е на два етажа откъм нивото на главната улица и на четири - към река Янтра. В началото е била къщата на Панайот Хаджипанайотов, имала е вход и отстрани за жилищната част, а всъщност централният вход е бил входът на магазина. Арх. Данков предполага, че вратата на старинната къща е сложена малко по-късно след построяването ѝ, тъй като стилистиката на детайлите говори по-скоро за периода в началото на XX в.
Другата къща - на метри по-надолу в посока Царевец, е
от времето на сецесиона
в архитектурата в България - между 1920-1930 г. “Както архитектурата на тези сгради, така и самите врати са много ценни с това, че са изключително красиви. Изработени са на ръка, с орнаменти, и това ги прави уникални. Никоя от тях не се повтаря никъде. Освен това те са част от цялостния облик на сградите. Не е все едно дали е дървена, с решетки и дърворезба, изработена конкретно за архитектурата на тази сграда или някаква пластмасова врата”, посочва специалистът.
10 дни отнела основната работа по вратите, за да изглеждат те както в началото на миналия век. По тях имало много поправки и промени. Върху вратата на по-младата сграда имало поне 4–5 слоя боя, заличили горната част на детайлите. Другата врата била в доста по-добро състояние, но от нея са били демонтирани дървените решетки на прозорците, които, за щастие, собственикът е запазил.
“Без доброволци щеше да е невъзможно,
тъй като този процес изисква огромно количество ръчен труд. Някой са мои познати, други са от екипа на фестивала “Варуша юг” - все активни граждани, бяха суперентусиазирани. А след преживяното всички сме много по-близки - вече приятели и съмишленици”, доволен е Данков.
Сред доброволците имало работещи в IТ сферата, изкушени от възможността да работят със собствените си ръце. Нещо различно от боравене с мишка и клавиатура. Мотивирали и собствениците да се включат. И те вече знаят каква ценност притежават.
“Хубаво е за финалния процес да си работил с четка и да имаш художествен усет, но всъщност работата не е толкова специализирана, че да не може да я свърши всеки след кратко обучение. Много беше интересно, че имаше мъже, които не бяха хващали виброшлайф и ъглошлайф, за разлика от повечето дами, които всъщност бяха работили с всички инструменти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
