Доайени закриват календарната година в Народния театър. Трима майстори – Марин Янев, Стефан Мавродиев и Стоян Алексиев - играят на 31 декември в „Хубава риба“ от Марк Райлънс и Луис Дженкинс, дирижирани от Ивайло Христов под музиката на друг корифей, Кирил Дончев. Край замръзнало езеро в щата Минесота старите приятели Ерик и Рон мятат въдици. Докато ловят, разговарят за света, за човека и за смисъла на живота - и неочаквано или закономерно стигат до тъжни, любопитни, странни и парадоксални заключения и формулират неочаквани сентенции. След като към тях се присъединяват страстният рибар Уейн и неговата внучка Фло, наслаждващата на ледената пустош компания внезапно е посетена от инспектор от Службата по опазване на околната среда. Ето какво споделя Ивайло Христов за приключението си с текста. „Преди да започне да поставя пиеса, всеки режисьор си задава въпроса: „Защо точно тази?” - ако му харесва, разбира се, в противен случай пиесата веднага отива в коша. Е, след първия прочит не успях да си отговоря. Пиесата ми харесва, искам да я поставя, но не знам защо! Няма сюжет, конфликтът го търсиш с лупа, никакво развитие на характерите, героите си говорят за отвлечени неща… Най-важните компоненти на драмата ги няма! Какво да правя? Това не е пиеса, а нещо като пиеса! Антипиеса! Изпаднал в това шизофренно състояние, реших отново да прочета текста. И усетих чувството за хумор в отделните монолози, в които георите разказваха случки от своя живот - поучителни, развлекателни, срамни, вдъхновяващи… И неусетно подредих мозайката на техния живот, на нашия живот - животът, който независимо дали ни харесва или не, ни харесва го живеем, просто защото друг нямаме. Ден след ден кретаме по сокаците на живота и се надяваме, че точно зад този ъгъл ще срещнем мечтата, може би след следващия щастието ще ни потупа по рамото, още две преки и ще уловим хубавата риба... И така, подпирайки се на надеждата, един ден си тръгваме от този живот така, сякаш си тръгваме от филм! P.S. Ако не сте разбрали нищо от представлението, не се притеснявайте, важното е да разберете поуката! А тя е: „Когато човекът от Тото-то дойде у вас с чек с няколко нули, кажете му: „Не, благодаря, не ми трябва, върви си вкъщи!”… Ама няма да го направите, нали!?“
Пътят към Афродита
Пак на 31 декември в Народния Бойка Велкова е вечната Ева в „Пътят към Афродита“ по Исабел Аленде с музиката на Теодосий Спасов. Една жена и една актриса се срещат на сцената, за да си подадат ръка, за да си признаят няколко тайни, за да си споделят забавни истории и да заявят своя вкус към изкуството, храната и силата на прошепнатите слова. Дали ще успеят да си простят една на друга? Моноспектакълът на известната актриса е за радостта от живота, за малките удоволствия, които си доставяме, за връзката между прегрешенията и духовното израстване, за съвместното съществуване на небесната и телесната Афродита. Има подправки, без които дните ни щяха да са напълно безвкусни, точно тях и някои други афродизиаци описва този красив сценичен разказ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
