„Америка е единствената страна, в която мечтите стават реалност“, каза на червения килим Димитър Маринов. Българинът, който влезе през парадния вход в Холивуд и развя трикольора на церемонията, на която комедийната драма с негово участие „Зелената книга“ грабна „Оскар“ за най-добър филм, се качи на сцената заедно с целия екип, въпреки че допреди две седмици нямаше покана за голямото шоу и не знаеше дали ще седи до колегите си. Продуцентът Стивън Спилбърг и режисьорът Питър Фарели обаче се оказаха на равнището на световната си слава и не допуснаха българинът в екипа да остане извън обсега на камерите, еуфорията и блясъка. В историята по действителен случай Маринов е Олег, но реалният прототип е Юрий Тахт, руско-съветски виолончелист, който бяга в Америка през 50-те, за да свири джаз. След като Димитър прави истинско проучване, осъзнава, че с Тахт си приличат по твърде много неща – и двамата свирят от малки, и двамата идват от Изтока и от комунизма, и двамата търсят късмета си в Америка. На първия кастинг обаче го режат – бил твърде „стабилен“ за ролята. След 30 дни обаче получава ново обаждане от бастиона на продуцентите – Питър Фарели искал лично да разбере дали Маринов може да се впише в „каста“. Капанът обаче е явен – ще трябва да свири на чело. За него е добре дошло – Маринов от 11-годишен обикаля света с филхармония „Пионер“, така че е на „ти“ с музиката. Веднага си намира учител по чело и започва с уроците, а после – по 6 часа вкъщи, докато съвсем не подлуди жена си и синовете им. На прослушването свири бързо и ефектно, а след това го разпитват – кой е, какъв е, защо е дошъл от България чак в Америка. Виго Мортенсен, който е в главната роля в „Зелената книга“, веднага гласува „за“ – събрат европеец, театрал и пушач. Питър Фарели и Спилбърг също са категорични – той е техният Олег. Снимат от края на ноември 2017-а до началото на януари в Ню Орлиънс. Маринов учи Махършала Али, който грабна „Оскар“ за поддържаща роля, на руски. Българинът има две страхотни сцени в знакови за американците локации – в салона за танци на култовия хотел „Астория“ в Ню Орлиънс и в 250-годишния бар „Астория“. Ученикът на Невена Коканова и Коко Азарян скоро отново ще бъде на екран в Америка и в България. В пост продукция е „Следвай ме“ на Уил Уърник , който „разклаща“ медиите в Щатите много яко с екшън за escape room. Година и половина по-късно пренася действието в Москва – в порутен бивш затвор. „Много богат руснак предизвиква млади американци, които ходят по цял свят да правят дивотии и да се снимат. И той им хвърля ръкавицата: Като са толкова големи тарикати, да се пробват за един час да излязат от неговата ескейп рум, която е в този бивш затвор. Всичко е много диво. Но става голяма грешка, защото се намесва руската мафия – така започва трилърът. Моят герой е в екипа на руснака, но тайно се опитва да помогне на американците – дава им иширети, за да се спасят. Но те не го приемат насериозно, чак на финала осъзнават, че той е на тяхна страна. Но е късно - за първи път в кариерата ми застрелват мой герой. Всъщност аз отидох на кастинг за шефа на мафията и стигнах до финала. Но продуцентите решиха руснака да бъде изигран от Паша Личничков – мой колега от Ел Ей, който е абониран за този тип персонажи. Той обаче понякога се държи като драматична принцеса, взел се е твърде насериозно и го поодумаха извън терена. Аз обаче го защитих, няма как, трябва да се поддържаме. Очаквам движение по още два проекта – вече съм на финала. Подготовката на големите продукции отнема доста време. Три месеца уточнявах моето участие в „Зелената книга“. Кастингите са бавни – гледат, претеглят, мислят“, разказва Маринов пред „Стандарт“. Скоро ще го гледаме и в „Снимка с Юки“ – пълнометражният дебют на Лъчезар Аврамов. Там той е полицай от соц номенклатурата, следовател в малък град, закостенял в своите разбирания. „Истински йезуит. Уж се опитва да е модерен, ала при него промяна няма – останал си е в социализма. Но виждайки какво се случва, разбира, че може и така, но може и иначе. Трагедията има две лица – главните герои бутат с автомобила си цигане, но то е пребивано всекидневно от баща си вкъщи. И моят човек избира да прояви човещина – и да спаси бъдещето на младата двойка. Безумен фен съм на книгата „На Изток от Запада“ на Мирослав Пенков, от която е едноименният разказ. Четох я 15 месеца преди да ми предложат ролята. Жена ми също я изгълта на един дъх – при това два пъти. И ми каза: „Тази книга ме сближи много с България – повече, отколкото ти си ме сближил с нея за 15-те години, откакто сме заедно“. И направо издивя от кеф, когато ме поканиха да играя във филма. Има съдба“, категоричен е Маринов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
