Деметра Дулева завършва италианска филология и английски език в Софийския университет. Специализира сравнително езикознание в Рим. Кариерата ѝ започва като преводач на свободна практика. От 2003 се присъединява към състава на Министерството на външните работи. В момента живее в Париж, където работи като дипломат в Посолството на България във Франция.
Деметра живее на скорост между България и чужбина. Често се мести, но винаги се връща в родната София. За да тръгне отново на път. Живяла е в четири държави, говори пет езика, сменяла е работа и жилище десетки пъти.
Дебютният ѝ роман „Странстващият албатрос” излиза през 2019 в издателство „Хермес”. През 2020 романът е сред шестте финалисти за Роман на годината на „Фонд 13 века България” и е номиниран за литературните награди на „Портал Култура” и „Хр. Г. Данов”.
От Париж Деметра разказва пред Economy.bg как изглежда в разгара на лятото една от най-посещаваните страни в света и как коронавирусът промени живота на французите.
Деметра, как изглежда Париж сега? По-спокойно ли е, или напротив? Какво се промени?
Сега животът се завърна в Париж и в цяла Франция. Отвориха училищата, парковете, магазините, ресторантите, музеите и кината. Влюбените отново се прегръщат по бреговете на Сена, търговците разположиха сергиите по тротоарите, корабчетата порят водите на реката... И все пак нещо се промени у хората. Ще видим с времето какво точно е пострадало най-много.
Има ли чуждестранни туристи във Франция? Работят ли хотелите? Прилагат ли се някакви мерки към туристите в момента?
Чуждестранни туристи почти няма и това много им липсва. Париж само за парижани е невиждана от столетие гледка. Разбира се, това означава хиляди затворени ресторантчета и магазинчета. И в провинцията е същото. По време на малко пътуване влязох в сувенирен магазин на красиво средновековно градче да купя подарък и продавачката с тъга ми сподели колко е мъчително по цял ден почти никой да не влиза и да не може да продава стоката си. По думи на самите участници в туристическия бранш, секторът регистрира спад на оборотите от 30-40%.
Има ли хора в заведенията, театрите, кината?
Французите обичат страната си и уважават себе си. По време на карантината, в подкрепа на родните производители, започнаха да купуват основно френски стоки, въпреки че са по-скъпи. В момента в Париж почти няма туристи, но заведенията са пълни. Това са парижани, които се връщат към лекотата и финеса на живота си, но също така подкрепят любимите си ресторанти. Кината и театрите по-трудно пълнят залите, но по принцип летният сезон е мъртъв за тях.
При срещи как се поздравявате в момента – има ли резервираност по отношение на прегръдки, здрависвания, към популярните във Франция целувки по бузите?
Ковид-19 много промени общуването между хората. Французите са социална нация, обичат да се събират семейно, да правят големи празненства, ценят и се грижат за общността, в която живеят. С удоволствие посещават фестивали, спортни и културни събития, които по традиция са на много високо ниво. Това засега е спряно, големите масови прояви са забранени. Но това, което най-много им тежи, е изчезването на целувката, la bise à la française. Някои французи с право се притеснят дали ще се завърне известният в цял свят навик да се разменят по две-три целувки по бузата за здравей и довиждане…
Франция е една от най-посещаваните туристически дестинации. Смятате ли, че коронавирусът може да ѝ отнеме тази слава?
От години Франция е най-посещаваната страна в света, с около 90 милиона туристи годишно. Не вярвам дългосрочно коронавирусът да промени това. Франция е огромен музей на открито и задава световните стандарти в хотелиерството, ресторантьорството, кулинарията, изкуството, модата, дизайна, лукса... Корнавирусът не може да отнеме аурата на Париж за „най-красивия град на света”, нито романтиката на замъците на Лоара, нито шика на Лазурния бряг, нито заснежените върхове на Алпите, нито пясъчните заливи на Атлантика...
Французите обичат страната си, обичат живота и себе си и лесно превръщат всичко в положителна, градивна енергия. За тях е изключително важно да държат летвата високо, да не се предават, да са винаги в авангарда. Един пример от последните дни: въпреки ограниченията, концертът за националния празник на 14 юли под Айфеловата кула се състоя! Беше без публика, а на сцената бяха два пъти по-малко изпълнители, заради изискването хористите и музикантите от оркестъра да са на два метра дистанция един от друг… А водещият беше на отделна платформа. Но го направиха по-тържествено и величествено от всякога! А българката Соня Йончева го откри с любимата песен на Франция – „Химна на любовта“ на Едит Пиаф.
Франция беше една от най-засегнатите от коронавируса страни. Как французите преминаха през първите и най-тежки месеци на пандемията?
Във Франция жертвите на Ковид-19 са над 30 000, което я прави една от най-засегнатите европейски страни. По време на карантината посланието на правителството беше “Да защитим французите на всяка цена! Каквито и средства да са необходими, ще бъдем до всеки, който има нужда от грижи”. Живеещите във Франция бяхме подложени на една от най-строгите карантини в Европа, но французите, колкото и да се оплакват, вярват на институциите си и знаят, че държавата не им е враг, а работи за тях. Те протестират при най-малкия повод, тяхното гражданско общество е изключително живо, но в извънредна ситуация очакват институциите да са на мястото си и да действат адекватно.
И беше точно така: кметовете, областните управи, правителството, президентът Макрон – всички си поеха отговорностите и бяха на първа линия. Всеки ден се споделяше знанието за вируса, с което разполагаме към момента, за напредъка на учените в търсенето на ваксина, даваха се конкретни указания как да обработваме храната си и да дезинфекцираме жилищата си, какво да правим когато излизаме, за да се предпазим по-добре, към кого да се обърнем при наличие на симптоми...
В няколко района здравната система бе доведена до границите на възможностите си. Точно една година след мъчителния пожар в „Нотър Дам“ гореше цяла Франция...
Не беше никак лесно, много хора около мен се разболяха, някои починаха...
Два месеца стояхме вкъщи, с право да излизаме само при крайна необходимост, но не повече от час на ден, в периметър до един километър от дома.
Беше много слаба утеха красотата на опустелите площади и възможността да се направят перфектните снимки. На никого не му беше приятно да се разхожда в един празен град, с прашните витрини, замръзнали на зимните промоции от февруари, затворените набързо ресторанти с преобърнати маси и столове, закотвените корабчета по Сена...
Безмълвие и неподвижност, които отчайваха!
Лично на Вас как Ви се отрази изолацията и промени ли се животът Ви по някакъв начин?
През карантината семейството ми беше пръснато в четири държави. Преди не беше проблем да се виждаме достатъчно често, но сега всеки от нас трябваше да се справя със своя живот, да работи от вкъщи, да преодолява страховете си, да запълва самотата. Но и ние измислихме начини да прекарваме време заедно: давахме си уроци по кулинарство като готвехме заедно вечерното меню свързани в скайп. Гледахме едни и същи филми, за да ги коментираме после. Със съпруга ми си четяхме книги на глас, по един час всеки ден…
Най-много ни потискаше неизвестността: колко ще продължи всичко това, докъде ще стигне, кога ще се видим пак.
Събрахме се в Париж при първа възможност и беше много хубаво.
Каква е ситуацията в момента, има ли повод за безпокойство от втора вълна и затягане на мерките? Страхуват ли се французите от повторна блокада?
В средата на юни Франция обяви края на санитарната криза, но предупреди да запазим цялата си бдителност, защото вирусът не е изчезнал, но активността му е ограничена в контролирани огнища. Между 400 и 500 клъстера на коронавирус има сега във Франция, но за момента здравните власти не се опасяват от втора вълна на епидемията. Не бих казала, че се страхуват от повторна блокада, но не подценяват тази възможност и се опитват всячески да не я допуснат. Правителството представи тристепенен план за контролиране на епидемията, в който като последна степен е предвидена повторна карантина. В момента фокусът се измести върху преодоляването на социалната, финансова и икономическа криза, която пандемията предизвика.
Какво се прави в тази насока? Какви мерки за преодоляване на икономическата криза предприе правителството?
Правителството предприе нечувани мерки в помощ на бизнеса. На малките и средни предприятия се опрощават данъци, на ресторантите се предоставят безплатно тротоарни площи, за да увеличат масите на открито, банките отлагат изплащането на кредити. Един от най-големите приоритети на новото френско правителство е справянето с безработицата и особено при младите хора. Оказа се, че тези, които завършват образованието си тази година, никъде не могат да си намерят работа, защото никой на разкрива работни места. Държавата разработи специална схема, в която предлага да заплаща минималната работна заплата на всеки новонает млад специалист, а работодателят ще доплаща останалото. И въпреки мерките Франция е в най-голямата си рецесия от Втората световна война насам. Прогнозите са за -12% спад на БВП за тази година.
В момента какви правила се прилагат – задължителни ли са маските, спазва ли се дистанция, какво работи и какво - не?
Институциите призовават да продължаваме да спазваме социална дистанция и да мием често ръцете си. Маските са задължителни в затворени помещения, при неспазване глобата е 135 евро. Но по принцип французите спазват мерките, дори най-тежките по време на изолацията. Стана ясно, че те действат. В момента репродуктивното число на заразата е средно около 1,2, което означава, че един заразен би могъл да зарази само още един човек. По време на пика на епидемията в страната репродуктивното число превишаваше 3, а по време на изолацията спадна на 0,5.
А какви са нагласите за почивка на французите по Ваши наблюдения - страхуват ли се да пътуват, планират ли задгранични ваканции, или предпочитат да почиват в страната?
Парадоксално е, но от години основните туристи на Франция са самите французи. А тази година тенденцията ще се потвърди повече от всякога. Всъщност 82% от французите са заявили, че няма да пътуват в чужбина, така фактически ще подкрепят родния туризъм.
Вие как работите в момента, промени ли се режимът на работа на французите?
По време на карантината работихме от вкъщи, сега отново сме в сградите на посолството. Не знам за останалите професии, но нашата работа много пострада. Ядрото на дипломатическата служба са контактите с българската общност и представителите на френската държава, срещите от взаимен интерес, културните събития, протоколните прояви по различни поводи... Всичко това изчезна и се замени с видеоконференции, телефонни разговори, имейли, но не е същото.
Повечето французи са отново по работните си места, но бизнесът трудно се връща, особено в някои сектори. Търговци, хотелиери, агенти за недвижими имоти, по-малки производители се оплакват, че клиентите ги няма. Някои от по-малките предприятия, едноличните търговци и семейните ресторанти може и да не успеят да се изправят на крака. И големите концерни в автомобилната и авиационната индустрия са в колапс. Подготвят се програми за милиарди евро помощ.
Планирате ли някакво пътуване? Къде ще прекарате лятната ваканция?
Ще последвам препоръката на френското правителство и ще прекарам лятото във Франция.
На какво Ви научи коронакризата?
Това, което разбрах, е, че нищо не може да замени прегръдката, допира на човешката ръка и личното присъствие.
Как си представяте бъдещето в свят с Covid-19?
За близкото бъдеще си представям един по-зелен и по-дигитален свят. Мисля, че тази криза приближи неизбежния край на бензиновата епоха.
А чисто философски погледнато, поне се надявам, ще се появи нов тип потребител – по-отговорен към околната среда, по-сдържан в закупуването на поредния нов модел телефон, очила или маратонки. Самият живот е голямата ни награда.
Пишете ли в момента, да очакваме ли нова книга?
По време на карантината работих от вкъщи, а свободното време използвах да пиша. Напреднах много с втория си роман, всъщност е почти готов. Но както и в първата ми книга „Странстващият албатрос”, така и във втората, Франция и Париж присъстват! Защото въпреки „жълтите жилетки”, атентатите, стачките, коронавируса, които съпътстваха целия ми четиригодишен мандат, Франция ще остане като голяма, красива и силна част от мен!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
