Тази година имаше над 300 дарения в различни форми на стойност почти 111 хиляди лева във всевъзможни форми. Така откри шестите почетни награди „Дарител на годината“ за 2023 година директорът на Националната библиотека Красимира Александрова.
Събитието се проведе в емблематичната сграда „Св, св. Кирил и Методий“, а залата беше препълнена с очакващите да получат наградите, техни приятели и още много ерудирани хора.
След изказването на директорът на библиотеката последва изпълнението на младия Емир Ахмед от Американския колеж в София. Той е едва 18 годишен, но е виртуоз на пианото.
След това встъпително представяне стартира и самото награждаване.
Чакащите за плакета бяха разделени в различни категории, като бяха отличени 24 дарители и партньори на Националната библиотека.
Сред наградените бяха физикът Константин Чипев, който е потомък на Министър-председателя Константин Стоилов. Той влезе в категорията „Художествено наследство“
Неговото изказване, когато взе плакета беше „Дарявайте и продължавайте да го правите“. Той е дарил 50 копия от книга на библиотеката.
В същата категория плакет взе Къдринка Къдринова, заместник-председател на Сдружението на испаноговорящите журналисти в България . Тя е направила дарение на четири броя от испанския вестник „La Ilustración Española y Americana. Получила ги е от 80-годишен кубинец, който е посетил България. Във вестниците е имало рисунки на испански художник.
В категория „Книгите на дарителите“ плакет взе Иванка Райнова. Това с, което е помогнала на библиотеката е 9 научни монографии от страните Германия и Австрия. Тя не присъстваше на церемонията, тъй като не беше в страната, но беше записала видео за благодарност. На него каза, че ще продължи да дарява, като едно от нещата, които мисли да подари на библиотеката е архив, притежаван дядо й
В „Принос на фонда“ влезе Янко Йорданов- посланик на Нигерия с видео от Абуджа. Той има намерение да разшири контактите между хората. Разказа за открития благодарение на него кът на литературата в Абуджа. Наградата взеха неговите двама сина.
„Дарение на българските документи“ за научнопопулярна литература взе авторът Димитър Димитров, който благодари на всички за приза.
Приз в категория за „Книгоиздаване“ получи известно издателство. Те са дарили 13 заглавия в 56 екземпляра.
Плакет в категорията „Осинови книга“ взеха деца от столичното 10 СОУ, които са дарили буквар от 1862 година. Наградата взе директорът на училището. „Даряването на книги е пътят към знанието“, каза тя.
Още една награда в тази категория взеха деца от Шумен за инициативата „Чети и дари“. В нея ученици четат книги, които са извън образователната програма.
Категория „Медийно партньорство“ взеха БТА с директор Кирил Вълчев. Беше връчена от доц. Доктор Красимира Александрова, а беше получена от Евгения Друмева. Друмева разказва за техният архив, който има над 5 милиона страници
Приза БТА раздели с Георги Митов репортер от бТВ радио „Дарителството е живо и ще продължава да живее“, каза той
Георги Митов журналист от бТВ радио за вестник “Стандарт”: „AI не може да замени писателите“
Господин Митов,
Вие взехте плакета за “Медийно партньорство” на изданието “Дарител на годината” на Националната библиотека за 2023 година,
Какво е усещането да получите такъв почетен приз?
За мен беше изключителна изненада на получа наградата на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ особено в навечерието на нейната 145 годишнина, тя беше отбелязана през миналата година, но празникът продължава. Да получиш такава награда е огромна отговорност, която винаги е свързана с това да покажем на аудиторията, че дарителството има смисъл. В днешни времена да даряваш е една задача, която се опитваме да разкажем на хората при нас в радиото, че е изключително важно да можеш да направиш така, че да накараш хората да отделят от своето време и финансови възможности и да дарят какво ли не. Можеш да дариш кръв, живот или пък финансова помощ, но да дариш средства, които да отиват за паметта е нещо безценно. В това е смисълът на дарителството, което ангажира вниманието на Националната библиотека „Св Св. Кирил и Методий“. Стремим се да разкажем повече и повече за дарителството във всяка една негова форма, включително и в света на литературата.
Кoе Ви накара да правите репортажи за библиотеката?
Във всяка медия имаме различни ресори и често имам възможността да проследявам културните събития в столицата и страната. Мястото на библиотеката в нашия живот трябва да бъде достойно и да е в центъра на внимание на всички, а това партньорство и взаимопомощ, която се получава между медиите и институции като библиотеката дава възможност да разказваме все повече и повече за този тих, но стойностен труд, който ни води към по-високи ценности, към съхраняване на паметта, книжовността и развиване на нашия език и култура, както и неговото обогатяване. Всичко това събрано в едно означава, че ние сме тези медии, чрез които може да достигне посланието затова, какво правят библиотеките днес. Ние често правим репортажи от библиотеката, срещи с автори имаме изключително много възможности да разговаряме с различни писатели и нашите слушатели да се докоснат до света на книгите.
Правили ли сте репортажи на други такива места?
Имали сме възможност да правим репортажи за Столична библиотека, за много от читалищата в нашата страна, които са пазители на духа, на традициите, които умеят да развиват българските ценности.
Това е наша свеобразна кауза- да даваме поле за изява и ефир в радиото за благородни дела, които са свързани с развитието на нашата култура и нейното съхраняване и опазване. По този начин можем да достигнем до различни поколения, които не си дават сметка за значението на тези институции днес. Те са забързани в ежедневието си , в мобилните комуникации и целия си натоварен дневник, тези хора нямат време да навлязат в естетиката и стила на такива институции, като библиотеки, читалища и всички други културни центрове.
Как може да насърчим младите хора да четат повече книги?
Този въпрос задаваме често и на нашите гости в радиото и с тях си говорим за това, че начините да стимулираме младите хора са няколко.
Това трябва да стартира от ранна детска възраст и да се дава пример от родителите и семейството. Ако никой от тях не отваря книга в своето ежедневие, няма как да накараш детето ти и то да започне да чете.
Друг начин е с помощта на училището. Нашата образователна система има много отрицателни посоки на развитие. Пример е, че дадени стихотворения като „Аз съм българче“ да отпаднат от учебния материал. Новите поколения имат право да четат онова, което биха желали. Когато биват задължени да се занимават с дадена литература, това би им дало чувство за принадлежност, самосъзнание и българщина.
Какво е за Вас книгата като източник на информация в днешно време?
Днес имаме широк набор от издания, които излизат на българския книжен пазар. Например полезни четива, които могат да ни кажат как да се усъвършенстваме, да спечелим много пари. Има и книги, които ни показват различни светове, друга естетика и нещо различно, което не сме си представяли. За мен книгата продължава да бъде източник на информация. Въпросът е да успяваме да разберем и да селектираме къде е границата между истината и фикцията. Ако прокараме тази граница всяка една книга е ценна по свое му. Тя ще продължи да бъде източник на информация, както през много векове, въпреки, че живеем в дигитално време.
Ние виждаме книгата в печатния й вид, но много хора използват други устройства, за да я четат. Важно е действието „четене“ да се осъществява няма значение как. Казвам го с усмивка- изберете вие начинът по който искате да го направите.
Замира ли писането на литература и до колко изкуственият интелект може да замени писателя?
Това е въпрос, на който и читателите търсят отговор. При всички положения предстои да разберем, какви са предизвикателствата на изкуствения интелект. Ние журналистите в радио, вестници и телевизии се опитваме да разкажем това, че е важно да можем да четем. С нашите програми се опитваме да накараме младите да посягат по-често към книгата и да си дават сметка, че тя е ценност и богатство, което не бива да пренебрегнем. Същевременно четенето ограмотява. Това е начин чрез, който можеш да придобиеш един различен дух и състояние. AI не може да замени писателите до такава степен, че да усетиш тяхната душа. Има неща, които са извън технологията и математическо изчисление и парадигмата, която притежава изкуственият интелект.
Със сигурност с неговото развитие моделът на четене ще се промени. Предстои да има книги генерирани изцяло на базата на изкуствен интелект. Тогава ще се потърси пък оригинално. Гледната точка на автора или пък вълнуващата история поднесена с езика, който изкуственият интелект няма как да промени
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
