Ако търсачите на силни арт усещания искат да разберат какво има из личните битови пространства на Драган Милев, то могат да се разходят из „Сезони“, където е разположена зрелищната експозиция „На тавана на Дари“. Елитната столична галерия предлага истински емоции между творенията на художника музикант, чиято изложба беше открита навръх рождения му ден с многолюден джем сешън, в който главна роля имаше самият автор. „Изискана мистика“ би могло да бъде другото мото на атрактивното и духовно събитие в „Сезони“. Публиката се наслаждава на лица на блус икони, пейзажи и плодове, рисувани върху врати и дограма за прозорци, пластики, обувки и женски бюстове от кожа, скулптури от метали...
"Вече много години Дари успява красиво и тържествено да пресъздава изящния си свят с различни форми на изкуството. Неговите картини носят топлината на миналото и свежестта на бъдещето по всички краища на света. Скулптурите му напомнят , че животът може да бъде истински шедьовър, когато се осмелиш да Го виждаш с широко отворени очи. Музиката е неделима част от творенията му. Хората на неговите пърформанси са не просто публика - светлината от сцената ги насърчава да се осмелят и да стават участници в ритуал, в който тук и сега Животът празнува“, казва Надежда Миразчийска Тодорова.
Драган Милев е сред малкото действително оригинални и цветни личности в родния арт пейзаж. Неговата муза Натали е и майка на синовете им Батбаян и Севар, които са възпитани между философията на йогите и на самураите. Те са кръстени на първородния наследник на Кубрат и на последния владетел от рода Дуло. Дари и досега си спомня какво е нарисувал за първи път върху асфалт – кукер. Дори получава награда от ученически конкурс. Тематична маска е и първата му работа с кожа. След пожар в аталието си пък собственоръчно прави обувки. През 1997-а в Сан Диего посещава курс за гравюра върху кожа при индианец, а у нас заради тази му дарба го наричат „авангардист“.
Негов учител е скулпторът Любомир Прахов – една от най-щастливите срещи не само в кариерата му, чиито тласък няма нищо общо с Художествената академия, където не е приет поради липса на подходящо покровителство. Първата му самостоятелна изложба е през 1989-а в Димитровград. Днес вече не смята броя на соловите си изпълнения - в Скандинавието, в Германия, в Лас Вегас, Лос Анджелис и на други места в Щатите, но участва и с други колеги, въпреки че понякога особеностите на българския модел му идват в повече. Самият той няма нищо общо с онази част от него, която включва цигари, алкохол и мръвки – Дари не пуши, не пие и е вегетарианец. Повече от 30 посвещава на древното бойно изкуство Джо Шин Мон.
В музиката е предан на хармониката и перкусиите, свири на китара и на предмети от домакинството – примерно дъска за гладене. Излизал е на една сцена с китариста на на BB King - Чарли Туна. През 1996-а с Теодоси Спасов, Коцето Калки, Дони, Марина Великова и Николай Иванов поставят рекорд за свирене на най-високата надморска височина – на връх Калапатар на 5350 метра в Хималаите - пред лицето на богинята Сагармадха, покровителка на едноименния връх, известен на света като Еверест. Рекорд в книгата на Гинес, който 11 години не е подобрен. Скачал е с парашут над пустинята Невада от 4500 меткра височина. Прекосявал е Щатите с мотоциклет, управлявал е АН-2. Артистът е прочут и с това, че е обиколил десетки страни на стоп и на мотор. Пътешества из Индия, Непал, Мексико, Алжир. Прическата му е не по-малко забележителна - обръснатата отгоре коса и сплетена на тила – като древните българи и траките.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
