Да бъдеш на вечеря с Антон Дончев е все едно да прелетиш през времето и пространството. Докосваш се до цялата Вселена, връщаш се векове и хилядолетия назад в миналото, а след това се пренасяш в далечното бъдеще. Общуването с големия писател е като магия.
В това се убедиха най-верните му почитатели, които имаха невероятния шанс да се срещнат очи в очи с него в бургаския мол "Галерия". Късметлиите използваха всяка секунда, за да научат повече за любимия си автор. Кой е любимият му герой, какво обича и какво мрази, кой е най-близкият му приятел. Работи ли върху нов проект, каква е тайната на шедьовъра "Време разделно" и за историята по създаването на последния му роман "В сянката на Александър Велики". Тези и още няколко дузини въпроси върнаха Антон Дончев заразказва с онази пленяваща омайност, която притежават само най-големите. Търговецът Мариус Иванов, който бе сред късметлиите, си спомни първата си среща с писателя преди 36 години. През 1980-а, тогава първокурсник в механотехникума, Мариус останал очарован от лекцията на Антон Дончев. "Спомням си всичко - говорехте за книгата си за хан Аспарух и за прабългарите. Мислите ли още, че българите имат тюркски произход", попита Мариус.
Академик Дончев отговори, че съвсем скоро тайната на нашия произход и гени ще бъде разкрита. "В момента екип учени от БАН работи по подобен проект и ще даде отговор на въпроса за нашия геном - какви са гените и от кого сме ги наследили. Проектът стана възможен, благодарение на бизнесмен, който дари 400 000 лева за закупуването на техника и апаратура, необходими за изследването", каза академик Дончев. Друг от верните му читатели се оказа главният асистент Марина Владева, преподавател по съвременна българска литература в бургаския университет "Проф. д-р Асен Златаров". Тя бе възхитена от възможността да разговаря с любимия си писател. "Вашите произведения трябва да влязат в задължителната програма за изучаване във ВУЗ-овете", категорична бе д-р Владева. Тя помоли академика да разкаже повече за "Време разделно" и как е подбрал заглавието. "Този роман имаше четири работни заглавия. Впоследствие ги използвах за отделните части - "Главата си давам, вяра не давам", "Манол и неговите сто братя", "Дошло е време разделно" и "Залезът не прилича на изгрева". Читателите научиха още, че любимият образ на автора е хубавата Елица. "Нея я видях - истинска, жива, с бяла роба в тъмното и с разпуснати дълги коси. Беше като сън. Дълги години се чудих истинска ли е била, защото после като разпитвах за нея, ми казваха, че няма подобно момиче в селото. Все пак след много години успях да разгадая тази загадка. Оказа се, че в този край хората произнасят името с ударение на първата сричка, а аз го изговарях с ударение на последната, затова и са ми казвали, че им е непознато", разказа Антон Дончев. Почитателите бяха изненадани да разберат, че той не ползва нито компютър, нито диктофон. И днес продължава да твори, въоръжен единствено с лист и молив.
Двойната премиера в Несебър и Бургас на последната творба на Антон Дончев "В сянката на Александър Велики" бе организирана от вестник "Стандарт" и издателство "Захари Стоянов".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
