Чочо Попйорданов е искал да запише родна версия на „Пароле, пароле“ – култовия дует на Ален Делон и Далида. Прочутият актьор, който на 11 юни можеше да навърши 55, ако през 2013-а не се беше изнесъл с 200 към рая, щял да кани за дамската партия бившата си съпруга Хилда Казасян, с която останаха приятели до края, или кръстницата си Катерина Евро. Попйорданови – и бащата, и синът – винаги са били франкофони.
„Песента щеше да влезе в самостоятелния албум на Чочо. Бяхме започнали активна работа по него. Чочо беше супер нахъсен. Първото парче с музиката на Асен Драгнев имаше огромен успех – „Плачете, момичета, той се ожени“. Във всички строфи, които пишех за Чочо, имаше по много от самия него. В продукцията щяхме да включим и любимата му „Болен ми лежи Миле Попйорданов“, разказа за „Стандарт“ Живко Колев. Сред специално сътворените от него за Попйорданов младши слова е и „Момче от централен квартал“ – самият Чочо е лирическият герой в стихотворението. Той се оглежда и във „Върви ми по ноти“, където признава, че „най-трудната роля в живота е флиртът с красива жена“. Там обаче има и малко катран в кацата с мед: „Все ми завиждат, все ме обиждат и си шепнат зад мен, хей, оставете ме, Бог всичко вижда, от клюки съм уморен“.
Тук и сега Живко Колев подготвя грандиозен спектакъл за НДК. На 19 ноемри на сцената в зала 1 за шоуто „Моите незабравими песни" ще се качат 20 от баш звездите на поп музиката ни, в чиито репертоар звучат хитове с думи на уважавания автор. На видео стена ще се завърти и „Ех, Канада“. Както се знае, Живко Колев подписва стотици песни за „НЛО“ – Велко Кънев, Георги Мамалев и Павел Поппандов. Не спира да създава сюжети и за телевизионната версия „Клуб НЛО“, когато към безкрайния празник се присъединяват Антон Радичев, Мария Сапунджиева, Чочо Попйорданов, Митко Рачков. „Именно някъде тогава се сближихме с Чочо – но не само защото баща му, Иван Попйорданов, беше един от шефовете на фирмата. Допадахме си. Можехме с часове да говорим както за поезия, така и за марковите ни дрешки. Той постоянно ме подкачаше за моята страст към аксесоарите, аз него - също“, връща лентата Живко Колев. А ето и три от творбите му, приготвени за албума на Чочо.
Момче от централен квартал
На път към Народния театър -
май втория дом ми е там,
когато забрули ме вятър,
оставам със себе си сам.
Завъртат се филми и роли
и времето тръгва назад,
героите ми, волю - неволю,
минават, като на парад.
Гримьорна, декори и сцена -
пореден, познат епизод,
какво да се прави, за мене
това е съдба и живот.
През ”Хайка за вълци” и ”Вчера”,
в сърцето ми всеки е гост,
ще дойдат и те на вечеря-
от ”Граница” и ”Дунав мост”.
Седефчо или Каракочев,
швейцарец, и негър, и бял,
а в същност в живота съм Чочо -
момче от централен квартал.
Върви ми по ноти
Имам си гадже на 20 години -
като капка е тя,
водя я вечер по тъмно на кино,
стъпвам ли, не, аз летя.
Всичко забравих - и песни и роли,
откачих изведнъж,
как да откажа, когато ме моли,
да се направя на мъж.
Върви ми, върви ми по ноти -
майтапът все пак настрана,
най-трудната роля в живота
е флиртът с красива жена.
Все ми завиждат, все ме обиждат
и си шепнат зад мен,
хей, оставете ме, Бог всичко вижда,
от к люки съм уморен.
Плачете, момичета
За вас беше идолът, беше звездата,
довчера усмихнато гледаше вечер
от хиляди снимки, навред по стената -
плачете момичета, късно е вече.
Как вярно го следвахте, път извървяхте
до малки градчета, хотели и сцени,
със него и в кратките сънища бяхте -
плачете момичета, той се ожени.
Светът не е свършил, угасват звездите,
все някога някой започва да пее,
махнете плакатите там от стените,
спокойно момичета, друг ще изгрее.
Такъв е животът, това е съдбата,
не гледайте тъжно, не гледайте строго,
това е картина, безкрайно позната,
спокойно, момичета, идоли много.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com