В „Очи със слънце несравними“ от Антъни Бърджес /“Изток-Запад“/ млад мъж от английската провинция – без богатство, без връзки или университетско образование – отива в Лондон да търси късмета си и само за няколко години става най-великият драматург не само на своята епоха, но и на всички времена. Уилям Шекспир донася на родния си град световна слава, а на света дава неразгадания и до днес дар на своето слово. За четиристотния му рожден ден друг вълшебник на думите, Антъни Бърджес, му подарява „единствения същински роман за живота на Барда“, както го оценява авторитетният му академичен биограф Самюъл Шьонбаум. В него се разказва за исторически събития и реални хора от господството на кралица Елизабет І. Каквито и жестокости, предателства, поквара, кръвопролития и упадък да обграждат поета, мисията на Барда е да претвори хаоса в ред и красота - в драми, героизъм, жертвоготовност, любов, веселие и мъдрост. Kато всеки човек Уил преживява еуфория и разочарования, отказва се от мечти заради семеен дълг, понася насмешки от приятели и възторзи от публиката, страда като баща и като син, следва амбицията си да натрупа богатство и да получи фамилен герб. Неговият живот е пиеса в театъра на реалния живот. Сонетите му са лична изповед в рими, трагедиите са на хората около и преди него, комедиите са урок, поднесен със смях, а историческите драми опоетизират възхода и падението на всяка власт. Всичко това е разказано от Антъни Бърджес със съчувствие, ирония, мръснишки жаргон и безчет заемки от творбите на неговия герой, другите елизабетинци и античните им предшественици, за да ни убеди, че написаното от стратфордчанина важи за човешката орис навсякъде и винаги. Е, щом ще живеем в сметта, трябва поне да я облагородим - тази мисъл е вложил Бърджес в предсмъртния делириум на Уил и чрез нея се идентифицира с великия си сънародник, споделяйки смисъла на неговото съществуване. „Този кратък роман – чийто скромен обем не съответства точно на количеството работа, вложена в него – се появи за първи път на 23 април 1964-а, когато се навършиха 400 години от рождението на неговия главен герой", пише Бърджес. Сред "жълтите" акценти е вероятността Шекспир да е станал рогоносец чрез брат си Ричард, както предполага Стивън Дедалус в „Одисей“ на Джеймс Джойс. "При това тази идея не е хрумнала изначално на Джойс, който просто ѝ е придал литературна аура във великия си роман. Самият аз съм чувал, особено из графствата на Централна Англия, много народни предания за Шекспир и според едно от тях пренебрегнатата Ан Шекспир е задоволявала сексуалните си потребности с единия или дори и с тримата си девери. Другата апокрифна мълва, че Шекспир е пипнал заразата от една тъмнокожа жена, научих от един стратфордчанин, установил се в Оксфордшър като ханджия. Факт е, че по времето на Шекспир в Лондон е имало доста много тъмнокожи жени, повечето от които са изкарвали прехраната си във вертепи. В останалите познати на историята факти от живота на Барда не съм се намесвал: „външната“ му биография вероятно е такава, каквато ни е известна, а „вътрешната“, т.е. измислените неща, не влизат в конфликт с общоприетите. Нека не забравяме, че това е „само един роман“, за да използвам думите на Джейн Остин, но професор Шьонбаум, експертът в биографията на Шекспир, бе така любезен да напише, че това е единственият роман за Шекспир, който сам по себе си е произведение на изкуството. Надявам се да е така, но към читателя ще се обърна с молба да подходи към тази книга като развлечение и да забрави за изкуството, което е грижа на твореца. Замисълът на тази книга е да изобрази живота и истински хора, които, общо взето, са си останали едни и същи, независимо дали са живели по времето на същинската, „първа“ елизабетинска епоха, или в нейния съвременен, „втори“ вариант“, продължава в предговора си Бърджес.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
