Новият роман на Владимир Зарев „Объркани в свободата“ /“Хермес“/ беше представен при изключителен интерес сред многолюдното четящо общество, което се събра в "Гринуич". В премиерната творба на академика се преплитат два сюжетни и мисловни потока. Едната линия във фабулата се развива в съвременността и разказва за насилието и несвободата, предизвикани от пандемията, която ни отне различието и ни потопи в нереалното виртуално съществуване. Втората сюжетна линия пренася в Средновековието и засяга исихазма – удивително духовно учение в търсене на единение с Бог.
Привидно тези две сюжетни линии изглеждат несъвместими. Това, което ги обединява в романа, е дебатът за свободата, за величието на човешката свобода, която до голяма степен осмисля живота ни. „Аз наистина вярвам, най-наивно продължавам да вярвам, че съвършенството, ако то е постижимо, може да се сравни и да се опише единствено с абсолютната свобода. Възможно ли е в затвора, в затвора на високите стени, на решетките, на ключалките и на принудата – питам се и до днес аз, – дори в затвора на нашите страсти, желания, надежди и илюзии, човек да изпита усещане за съвършенство и за неизмерима свобода?“, пише Владимир Зарев. „Големият романист отново ни поднася четиво с пределна актуалност: пандемията е нахлула мощно в битието на хаотично живеещите му герои. Отново ще намерим познати от предишните му романи на съвременна тема мотиви: за развращаващата сила на натрупаното набързо богатство, за емоционалната нестабилност на героя-интелигент. Но в романа има и един втори план. И точно той – ръкописът на оставащ неизвестен автор, дава стабилността и пластическата сила на цялото повествование. Спиритуалната извисеност на исихастите, техните духовни дирения хвърлят своя отблясък и върху живота на съвременните хора.“, казва професор Михаил Неделчев
„Владимир Зарев вкарва в синергия съвременност и Средновековие, плете плътна мрежа от истории, многоизмерност, разгърната вещо – със знание и майсторлък. Отвъд цялата сложност обаче прозира несантиментална лична равносметка, биографична и духовна. Тя задава основната тема – стремежа към съвършенство, безграничността на свободата, простотата на действителното съществуване. И разбужда сетивата за единия смисъл – смисъла на живота.“, коментира професор Георги Каприев.
„Владимир Зарев ни зарадва с нов роман. В негов стил: с препратки към социалното, с преплитания на съдби, с пресичания на житейски сили. Удивителна е неговата талантлива работоспособност, удивително е и неговото остро обществено чувство: благодарение на тях той се превърна в един от водещите български романисти, признат в Европа, признат в света.“, добавя Митко Новков.
„Объркани в свободата“ е навярно най-трудният ми, най-сложният за написване роман. Книгата изискваше огромни познания по средновековна българска и византийска история, а също по богословие. Аз съм християнин и наивно вярвах, че априори познавам християнството, но се оказа, че то има невероятни философски дълбочини. Бях смаян от богатството на идеите, които използва православието в опита си да познае и да „разкаже“ Бог, величието, несвършването и всеприсъствието на Бог! Най-интересен ми беше моят герой от Средновековието - млад монах, претърпял принудата и ужаса на насилието, а въвлечен в безумието на това насилие, извършва тежък грях. В копнежа си да „отмие“ този грях, става исихаст, а това му дава утешителната надежда да постигне съвършенство в своята вяра, да зърне и преживее съвършената Таворска светлина. Това е чистата, магическа, величествена светлина, в която се преосъществява Иисус пред своите ученици на планината Тавор. Подвластен на множество житейски събития, на съдбата си, младият монах участва във Фераро-флорентинската уния и става неин неволен летописец.“, споделя Владимир Зарев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
