"Аз съм най-великият“ е единствената официална автобиография на Мохамед Али, която вече четем и на български /“Кръг“/. Той решава да се изповяда през най-трудния период от живота си – докато е отстранен от бокса през 1967-1970-а заради отказа да бъде мобилизиран във Виетнам. Боксьорът, променил завинаги тежката категория в своя спорт, отказва да престъпи повелите на религията си - и заради това е наказан да не практикува единственото, което обича. Предлагали са много пари на Мохамед Али, за да напише книга. Феновете му чакат дълго, за да прочетат неговата верися - и през 75-а това се случва в съавторство с журналиста Ричард Дърам и с редакцията от Нобеловия лауерат Тони Морисън. Томчето излиза у нас сега, четири години след смъртта на боксьора. Преводът е на Светлана Комогорова-Комата, писателят и треньор по бокс Палми Ранчев стои зад редакцията, а поетът Иван Ланджев е автор на послеслова. Родното издание е едновременно литературно и спортно събитие - изобразява и чества онзи Мохамед Али, който си спечели име и слава не само като най-добрия в бокса, но и като борец за равни права, пацифист, а донякъде и като поет.
Никой друг боксьор в света не е бил толкова известен като Мохамед Али - и то не заради своя стил на ринга, бързина и рефлекси. „В професия, известна главно с жестокост и кръв, човек може да притежава благородство и достойнство. Боксьорът се бие за своя живот и за живота на тези, които обича и които го обичат“, споделя Касиус Клей – това е рожденото име на Голямата уста.
Без да се спира за дълго върху детските и юношеските си години, Али разказва за най-великите моменти. Той разкрива цялата прословута и дълго време неизяснена история с неговия олимийски златен медал от 1960-а – първия му голям успех като професионалист, който той захвърля в река Охайо, след като отказват да му сервират в ресторант в родния му град Луисвил.
Али ни повежда зад кулисите на един от най-големите му мачове: първата среща за световната титла в тежка категория през 1964 година срещу Сони Листън - или първото пришествие, както го нарича самият той. Мач, предшестван от скандална кампания, в която двамата боксьори стигат до крайности. Един от куриозите е свързан с автобуса „Големия червен“. Мохамед го купува и го откарва при най-добрия художник на табели – баща си, за да го боядиса в оранжево, зелено, червено, жълто и синьо, но предимно в червено. От едната страна е изписано „Най-колоритният боксьор на света – Касиус Клей“, а от другата „Сони Листън е велик, но в осми рунд ще падне в миг!“. Али пътува с автобуса навсякъде и дори отива на мача с него. Докато мерят теглото им преди двубоя, Али ще произнесе култовата си реплика „Летя като пеперуда, жиля аз като пчела!“, а когато си извоюва от никого неподозираната тежка победа, той се провиква „Аз съм кралят на света!“. Не е пропуснат и един от най-големите съперници в кариерата на Мохамед – световният шампион Джо Фрейзър. Първата среща между тях е наречена „Мачът на века“ и е гледана от повече хора от всяко друго спортно събитие в историята. Али описва подробно съсипващата загуба, която изпраща Джо в болницата за близо седем седмици, въпреки че е победител. „Аз съм най-великият“ приключва с последната трета среща между двамата динозаври в Манила през 1975-а, когато Али побеждава с технически нокаут. Победителят диктува от Филипините по телефона последната глава от единствената си книга.
И пред камери, и в своята атобиография Али е казвал много пъти, че боксът е само средството, което го е извело на сцената. Че ако не беше станал спортист, вероятно щеше да е умрял в Луисвил на някоя барикада за граждански права. И това го извисява още повече като шампион и като човек от онзи вид, който рядко се среща в света на спорта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
