Младежкият театър чества своя доайен Стефан Мавродиев на 14 и 22 март от 19 часа на камерната сцена с „Аз, Фойербах“. Спектакълът е посветен на 75-ия рожден ден на звездата. Пиесата е за актьор, който след 7 години пауза се завръща в играта, за да се яви на кастинг за желана от него роля пред великия режисьор Летау. Господинът обаче закъснява и Фойербах се оказва срещу младия му асистент. Подготвяйки се за последния си шанс да излезе отново пред публиката, Фойербах показва всичко, на което е способен, докато разказва със страст и остроумие за очарованието на професията си, за света зад кулисите, за магията на театъра. Дали обаче тези 7 години не са били времето, през което театърът и светът са продължили напред, а Фойербах е останал в собственото си пространство? Във въображението му се разиграва „нечувано, покъртително, грандиозно представление! Безкрайната драма за величието и нищожеството на човека!“, но достатъчно ли е всичко това, за да се завърне Фойербах? Много от репликите и откровенията, които звучат в постановката, излизат сякаш от ума и сърцето на самия Мавродиев – живата история на Младежкия. „Всепроникваща тишина съществува в театъра. Понякога в залата седят хиляда души. Повече от хиляда. Актьорът прави някакво движение с ръка, казва нещо, хвърля един поглед, замирайки за миг и веднага се възцарява велика тишина – дълбока като в сталактитова пещера, всеобхващаща тишина. В такъв миг сякаш времето спира. “Sitit anima mea Deum. Deum vivum!” Жадува душата ми Бога, живия Бог“, казва прочутият германски писател, драматург и режисьор Танкред Дорст. Той е автор на над 50 пиеси и носител на множество престижни награди, включително „Герхарт Хауптман“ (1964), „Тукан“ (1969), „Георг Бюхнер“ (1990). Преводът на „Аз, Фойербах“ е на Мила Паспаланова. Режисьор е Владимир Люцканов, шефът на Младежкия. Сценографията е на Венелин Шурелов, композитор е Петър Дундаков. С Маврото пред зрителите са още Ахмед Юмер и Живка Ганчева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
