Виолета Гиндева гневи комунисти и демократи, сега се завръща в Народния театър
Виолета Гиндева си припомни извечната мъдрост "Никога не казвай "никога" и се завърна в Народния. На 29 септември отличната актриса ще излезе на любимата си сцена след 22-годишен антракт - за премиерата на "Лунатици". През 1993-а тя е уволнена от академичната трупа на 46 - на върха на кариерата си, хубавица от сой, с десетки роли в театъра и киното. Не я спасяват нито званието "народна артистка", нито фамилията на баща й, професор Панайот Гиндев, шеф на мастит идеологически институт в близкото минало.
Така Виолета попада в абсурдната ситуация "чужд сред свои, свой сред чужди". Новоизлюпените демократи я броят за "червена" издънка, а комунистите я одумват, че първият й съпруг Кольо Дончев е син на лагерник от Белене. Гиндева си тръгва, за да стартира живота си едва ли не отначало. "Някога, когато заминах да играя в Русе по разпределение, гипсовият таван в селско читалище се срути над главата ми след спектакъл - но отминах този знак с лекота", самоиронизира се неостаряващата дама, която блести в класиките на родното кино.
Нейната истинска история започва в Сливен - когато в двора на бабината си къща организира представления и продава билети за тях по пет стотинки. Страстта към представлението зрее у Виолета и я отвежда в драмсъстава на Пионерския дворец, където големият Асен Траянов веднага забелязва дарбата й за преобразяване. Оттук до кандидатстудентските кръгове във ВИТИЗ пътят е кратък и категоричен - за ужас на родителя й, който иска тя да се отдаде на сериозни науки. В Академията я приемат веднага - красива, чувствителна, излъчваща космополитен чар. След като взима дипломата, се качва във влака за Русе. А там я очакват първите препъникамъни.
Първата й роля е в "Двоен креват за Адам и Ева" на Никола Русев. Репетициите вървят добре, но до премиерата е спряна. Не след дълго получава и дебютния си шамар в киното. "Един снимачен ден" на Борислав Шаралиев не стига до екрана - сценарият е на Валери Петров, но музиката е на Милчо Левиев. В Карлови Вари отсъждат втора награда за лентата, но годината е 1968-а и се случва Пражката пролет. Комунизмът "с човешко лице" в Чехословакия е стъпкан от танковете на Съветската армия.
Когато Виолета влиза в Народния, има страхотен късмет - две от най-големите лъвици в занаята й подават ръка. Славка Славова я води из голямата сцена, за да й покаже какво трябва и какво не трябва да прави, за да успее. Гиндева й партнира в "Лес" и доказва, че е добра ученичка. Иванка Димитрова също й "отваря очите" за най-важните неща под покрива на академичната трупа. Дамата, която според градските легенди е била муза на самия Вапцаров,
за малко да доведе Тенеси Уилямс в София
за да гледа "Котка върху горещ ламаринен покрив". Не заради Виолета, разбира се, която играе в неговата пиеса. Бившата ремсистка и гуруто на драматургията се познават добре, а той е обиколил всички соцстрани без България. Така че се навива да дойде тук, но спира в Рим, където внезапно умира.
Гиндева е сред най-експлоатираните актриси в Народния, киното и телевизионния театър. Периодично съдбата отново й подава реплики, но Виолета не обича да й суфлират. Когато Моис Бениеш се кани да поставя "Хамлет" с Апостол Карамитев, гениалният актьор му предлага да извикат младата дама за Офелия. Режисьорът обаче умира и спектакълът пропада. Гиндева за малко да влезе в "Почивка в Арко Ирис" по Димитър Димов - една от най-касовите постановки на вездесъщия диктатор Филип Филипов.
Там тя трябва да бъде огнената Пилар, която побърква мъжете от батальон с републиканци през Гражданската война в Испания и на финала загива. Когато Гиндева обявява, че е бременна, Жоржета Чакърова поема Пилар. Красавицата безцеремонно отказва участие във втория сезон на култовия сериал "На всеки километър" - следват пет години извън борда на киното. Тя не може да криви душата си - интригите в "На всеки километър" й се струват средношколски. Въпреки че със Стефан Данаилов биха били отлична двойка и там - като в "Князът" и в "Черните ангели".
Екшънът по книгата на Митка Гръбчева "В името на народа" е все още недостигнат образец в седмото ни изкуство - не само заради трите милиона зрители. В него Гиндева е момичето, което изпада в ступор, когато трябва да застреля генерал Луков. Тя е влюбена в Пантера на Ламбо и не може да си представи, че вместо обич, ще сее смърт. В образа на Гиндева гениалният кинаджия Въло Радев най-силно е закодирал колебанието - присъщо само за свръхсензитивните. Като Виолета. Тя и досега помни как
с Коста Цонев не могат да скрият сълзите си
когато трябва да снимат първия кадър на "Сватбите на Йоан Асен" след смъртта на Карамитев. Тя за миг забравя, че Апостол вече го няма и спонтанно извиква името му.
Когато през 1993-а Виолета е уволнена от Народния, бързо й се налага да докаже най-вече на себе си, че е момиче с характер. Остава без заплата - без съпруг, с две деца и болна майка. Започва да репортерства - в буквалния смисъл на думата. Работи за радио и вестник "Експрес", където Любо Дилов-син й дава мъжката си дума, че ще я научи на журналистика. Когато обикаля министерства и театри за пресконференции, хората първо се смущават от касетофона в ръката й, а после реагират адекватно и приятелски.
През годините Гиндева не спира - организира кафе-театъра в бар "София", пробва се с управлението на козметично студио, преподава в София и Пловдив, става зам.-кметица в Пазарджик... Но и до днес понякога се чуди защо Васил Стефанов я гони от трупата на Народния. Предполага, че й посочва вратата заради нейното опълчване срещу освобождаването на звездите "поради възраст" - Славка Славова, Таня Масалитинова, Георги Георгиев-Гец... Гиндева е убедена, че само смъртта може да пенсионира истинския артист.
Въпреки че и двата й брака завършват нещастно - Кольо Дончев и Емил Джамджиев я напускат, а после умират - Гиндева е щастлива майка и баба. Дъщеря й Яна-Мария завършва две висши образования във Франция, работи като продуцент в Европа и Щатите. Тя я дарява с две внучки, като едната от тях е родена на една и съща дата с баба си - на 14 юни. Синът Данаил също ощастливява Виолета - неговата Ема пък е кръстена на дядо си.
Сега Виолета репетира в "Лунатици" на Кен Лудвиг - динамична и очарователна комедия за актьори, които са останали извън модата и са принудени да играят на малки и бедни сцени в американската провинция. Но за всеки от тях театърът е спасително въже в търсене на човещината. Тъкмо заради нея, а и заради таланта на Гиндева, за проекта я викат старите й бойни другари Михаил Петров и Аня Пенчева. Режисьор е Росица Обрешкова - племенницата на Ламбо, която със сигурност е израснала с филмите, в които Гиндева и Ламбо се прегръщаха и целуваха.
Виолета никога не се обръща с гняв назад. Може би дори е простила на хората, които преди години пребиха жестоко сина й. Актрисата чете Петър Дънов и е наясно, че само позитивното мислене може да ни избави от греховете.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
