В германския град Ваймар през 1945 година дни след освобождаването на концентрационния лагер „Бухенвалд“ седем мъже от италианската „Реджа Марина“ влизат в гробището и се отправят към занемарен участък със забити в земята колове. След много усилия и голяма доза късмет намират парцел номер 262, където според регистъра почиват останките на unbekannte Frau – непозната жена. Когато изтръгват кола, виждат, че в основата му е написано име. Най-накрая могат да го заменят с паметната плоча, с която са се сдобили с цената на много жертви в онези първи дни след края на войната. Сега вече гробът е отбелязан подобаващо и злокобният номер е заменен със знатно име: Мафалда Савойска.
Романът „Принцесата от Бухенвалд“ /“Хермес“/ проследява живота на италианската принцеса от най-изисканите дворци на Европа до концентрационния лагер, където е изпратена след залавянето ѝ на връщане от България от погребението на зет ѝ цар Борис III. С риск за сигурността си Мафалда е решена да се добере до окупирания от нацистите Рим, за да се събере с децата си. А това решение ще предопредели съдбата ѝ.
Авторката Ана Андреу Бакеро разказва, че за първи път чува за Мафалда случайно в документален филм по RAI. „Извърших задълбочена изследователска работа - прочит на академични книги и на биографиите на многобройни исторически личности, като между тях е и биографията на един от синовете ѝ, Хайнрих. Посетих и няколко места, където е живяла, включително Бухенвалд, и дори проведох интервю с един от италианските моряци, участвали в търсенето на останките ѝ. Намерих и кадри от погребението на цар Борис III, които ми бяха много полезни, за да добия представа за атмосферата на онези дни в България“, разказва Ана Андреу Бакеро. „Всъщност понякога имам чувството, че човечеството не е научило нищо, че сме обречени да повтаряме грешките от миналото“, категорична е писателката.
Тя се среща и със Симеон Сакскобурготски, който е племенник на Мафалда. „Беше изключително преживяване. Бях му изпратила екземпляр от романа от учтивост, тъй като смятах за свой дълг да го уведомя за съществуването на книгата. След като я получи, той ми изпрати много любезен имейл, а по-късно ми писа, за да ми съобщи, че я е прочел и ме поздравява за резултата. Тогава ми предложи да се срещнем в резиденцията му в Мадрид“. Сълзите в очите на царя са от най-големите удовлетворения, които романът носи на своята авторка. Симеон не крие, че е изненада от изключителната документална канава, а Ана Андреу Бакеро е силно впечатлена от личността, интелекта и непринуденото общуване със Сакскобургготскси.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
