"Най-чистата поезия в българската литература", нарича Стефан Цанев изстраданите изповеди на Христо Фотев. Знаково е, че сурово-нежният лирик е роден на Благовещение - в Истанбул преди 80 години. Вчера в любимия му Бургас в негова чест имаше четене на стихове, театрален спектакъл и церемония по връчване на наградата от конкурса на негово име. Фотев и невероятно талантливата Петя Дубарова са най-обичаните крайбрежни поети - близки приятели и сродни души. Той я откри и я даде на света. Петя си отиде на 17, той - преди 12 години на 68.
"За нас не е мъртъв и изчезнал, затова смятаме рождения му ден за празник, а не за помен", казаха вчера съгражданите им. Неслучайно авер на Фотев преди ден разказа, че често ходел на паметника му в Морската градина и разговарял с него.
"Ако Христо беше жив, щяхме да пием за рождения му ден в казиното", беше категоричен човекът. Всъщност компаниите на Фотев винаги пият с лице към морето - то от рождение обсебва Христо, превръща се в основен герой в творчеството му. Фотев признава, че от единствена стъпка на плажа може да напише стих. "Единствено в бургаското пристанище животът ме изпълва с възхищение", казва авторът, който още с първата си стихосбирка "Баладично пътуване" от 1961-ва, е признат за явление. Стиховете му са толкова силни, че на следващата година вече е член на съюза на писатели и става драматург в бургаския театър "Адриана Будевска". След близо десетгодишно прекъсване създава "Обещание за поезия", следват "Литургия за делфините", "Спомен за един живот", "Словесен пейзаж". В преходната 1989-а излиза сборникът му с поеми "Венецианска нощ". Сред шедьоврите на националната лирика е Фотевото "Колко си хубава!". Срам за артгилдията беше, че уникалният лирик изживя в оскъдица последните си 7 години - в София, в дома на третата си съпруга Виолета, голямата му любов. Заради неплатена сметка на телефона им в Равадиново БТК осъди Фотев, който трябваше да плати и разноските по делото. А болестта вече разяждаше тялото на поета и крадеше от думите му, лишаваше публиката от метафорите му. В редките интервюта той говореше за "отломъци от жестове". Който имаше сетива, го чуваше. А Фотев предчувстваше, че животът му изтича. Казват, че последната му метафора била: "Не ме търсете в паркинга на рая!".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
