Преподавателят по живопис в Академията профeсор Ивайло Мирчев е сред най-изисканите мъже в арт гилдията. Това не му пречи обаче често да проявява и бунтарския си характер. Вероятно тук генът си казва думата - баща му е големият художник Никола Мирчев. Навремето старши напук на всички табута се жени за любимата си Лиза. Убеденият комунист премахва всички пречки, за да бъде с красивата еврейка. Преди това да се случи обаче, пръв открива таланта му и го поощрява да рисува съгражданинът му Владимир Димитров-Майстора. Още като юноша Никола прави плакатите за киното в Кюстендил. После влиза в Художествената академия, но поради липса на средства прекъсва. Завършва чак след 9 септември 1944-та. Той три пъти е бил шеф на Съюза на художниците. При третия си мандат (1970-1973) построява сградата на "Шипка" 6.
По ирония на съдбата
синът му Ивайло изкарва два мандата на този пост (2004-2012) и при втория му се налага да брани същата тази сграда чрез съда, защото Софийският университет има претенции към нея. И спечелва макар и месеци, след като мандатът му е изтекъл. Но със скандален отзвук заради благодарността на СБХ към тогавашния премиер Бойко Борисов и неговият министър на културата Вежди Рашидов.
"И тук се вдигна един прекомерен шум. Вече много отдалечена е цялата тази история. Почетното членство не се дава за творчески заслуги - почетното членство се дава, за да се изрази благодарност за нещо направено. Такива почетни членове нехудожници има мнозина в съюза. Така се преувеличи тая история и едва ли не ме обвиниха в подмазване, което не е така", коментира Ивайло.
Някак всичко в живота на Мирчев-младши се върти около "Шипка" 6. Именно там среща някога младежката си любов, току-що излязъл от казармата и вече студент в Академията. Румяна е на 19 и понеже първата година не я приемат в Софийския университет, по тогавашните закони й трябва 8-месечен стаж, ако иска да кандидатстваш отново. И тя започва работа в галерията на "Шипка" 6. Запознават се на изложба, където той е с колеги. После пък на Ивайло се налага да я отвоюва от настоящето й през онази епоха гадже. Става мирно и културно.
Двамата
ходят около година, преди да се оженят
Ражда се дъщеря им Мария, кръстена на нейната майка. Но както повечето ранни бракове и този в един момент се пропуква. "Имаш чувството, че животът минава покрай теб, а ти нищо не си взел. Когато тръгнахме да се развеждаме, не сме си създавали неприятности. Запазихме сравнително хармонични отношения. И заради детето, и заради самите нас. Няма какво да делим. Каквото се е случило, случило се е", каза художникът преди време пред "Стандарт".
Оттогава принципът му в отношенията с нежния пол е, че двама души, за да живеят заедно, трябва да напасват интересите си. И понеже артистът има нужда от свобода, за да прави каквото иска, запазената дистанция често е задължителна. Все пак Боряна Пунчева успява да го омае и няколко години живеят заедно. И с нея отдавна са разделени, но е останало обективното взаимно признаване на таланта и професионализма на другия. И смешният спомен как я е ревнувал от художника чудак Генко Генков, докато тя снимала филм за него.
Последната засега бунтарска акция на Ивайло Мирчев провокира адмирации - той нареди 70 акварела под открито небе в чест на скорошния си 60-и юбилей. Направи го в незавършената част на галерията "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил. "Поемам всички рискове, защото тук покривът тече. В края на краищата картините са мои и нека да бъдат курбан на безотговорността, ако дъждът ги унищожи. Тази галерия трябва да бъде завършена. Това е моето послание", каза творецът при откриването.
Експозицията е наречена "Конферанс" и е съпътствана от опис по период и време на създаване на картините, правени през последните 30 години. В изложбата е включен цикъл творби, рисувани в Кремиковци, когато Мирчев пак се е бунтувал, като умишлено е търсел сюжети с дух на разрушение. Акцията е продължение на тези, които подемат Светлин Русев и Свилен Блажев, а
идеята е да събудят институциите
и да развържат кесиите си за култура и за доизграждане на галерията в Кюстендил.
"Едва ли ще кажа нещо ново, поне за изкушените в занаята, но за мен рисунката е откровение и съвършеното изразно средство. Нямам думи - не са и нужни. Рисунката е азбуката на художника. Тя е пластическото и концептуално начало и край. Рисувам, защото харесвам да правя това. Обичам хартията, която се отдава с нежна съпротива на молива и акварелното петно. Обичам да владея случайността и собствените си емоции", казва Ивайло Мирчев за творбите си.
Наследник на стар софийски род, израснал в ателието на баща си, за Ивайло студентските години в Художествената академия са част от естествения ход на съдбата. Той е сред първите студенти на тогавашния професор, а днес академик Светлин Русев. Школата е безспорна и днес учителят казва с гордост за ученика си:
"Да се пише за изкуството на Ивайло Мирчев е колкото привлекателно, толкова и трудно. Привлекателно, защото става дума за художник, генетично предопределен да живее в духовното семейство на децата, целунати от съдбата да бъдат нейни съзидатели. И трудно, защото изкуството му, независимо дали е сюжетно обвързано, живее над конкретната определеност - там, където започва неговият вътрешен емоционален, душевен и духовен живот."
Днес ученикът е вече с десетки самостоятелни изложби по света и у нас. Негови платна с молив, акварел и гваш са притежание на десетки галерии. Когато го питат кой от двамата с баща му е по-големият художник, Ивайло отсича, че старши е по-добрият. Заради лекотата, с която е рисувал, сякаш картината "изтича от ръкава му".
А студентите на Ивайло Мирчев са от тези, които дават облика на актуалното българско изобразително изкуство. Самият той всеки свободен час прекарва в ателието си, където търси, изследва и твори.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
