„Един ден през 1974 година реших да променя живота си. И скъсах завинаги с палавото безгрижие“, разказва в мемоарите си Бриджит Бардо, която на 28 септември празнува 85. Топ съблазнителката в киното на XX век може би ще заформи социална акция в типичния й стил, дефиниран от самата нея като „Запретвам ръкави и бъркам в кацата с лайна“. Както се знае, от десетилетия насам тя се вълнува единствено от съдбата на щастливи и нещастни животни – просто отдавна няма вяра в човеците. Ако нейният скъп приятел Ален Делон се е съвзел от последните си болежки и случайно е някъде из Ривиарата, може и да го почерпи в имението си „Ла Мадраг“ край Сен Тропе. Като че ли Делон е единственият от гилдията, с когото тя подържа топла връзка след оттеглянето си от бизнеса. Неслучайно именно тя написа предговора към книгата, посветена на жените от живота му – още повече че беше почетена като една от тях. „Така и не пораснах. По душа останах непосредственото момиченце от първите си филми. Много повече ценя искреността в живота, реалните победи и поражения, отколкото титлата „актриса“, каквато всъщност никога не съм била“, изповядва се ББ. Може би заради тази своя брутална непоносимост към фалша и заради дълбоките депресии, в миналото Бардо три пъти се опитва да се самоубие. /През 1958 година „Лос Анджелис таймс“ оповестява на първа страница, че след нервен срив Бардо е направила опит за самоубийство със сънотворни./ В по-сегашно време излива гнева си в книги и писма до президентите на Франция. Според някои критици, дамата, отказала през 1985-а да приеме Ордена на Почетния легион, проповядва почти всички видове сегрегация. През 2008-а праща послание до Никола Саркози: „Уморих се да ме води за носа народ, който разрушава Франция, натрапвайки й своя начин на живот.“ Жената, която нарича новите кооперации във Франция „стърчащи инкубатори за развъждане на дехуманизирани човеци“, е категорична: „Колко жалко за националната си история и за християнските ни традиции!“. Бардо пет пъти е глобена за насаждане на расова омраза. Един от парижките вестници я нариче „приятел на животните, враг на хората“. Отношенията й със социума са на ръба – напоследък дори се беше заканила, че ще емигрира в Швеция, ако френските власти продължават да бъдат безразлични към кампаниите, които тя се опитва да води. Презира и собственото си съсловие. „Аз не играех, а просто живеех ролите, които трябваше да изпълня. Днес не ходя на театър - съвременните актьори и актриси са лишени от индивидуалност. Но не обичам да гледам и филмите си - миналото само ме натъжава. Затова никога не се връщам към него. Интересува ме само бъдещето. Все пак по-добре стара, отколкото мъртва“, категорична е Брижит.
Разбира се, по-интересни от политическите възгледи на Бардо са нейните любовни истории. Трудно е да се каже в кои моменти е полу дете или полу жена, но със сигурност винаги е демон на еротиката. Сюжетите около браковете й с Роже Вадим, Жак Шарие, Гюнтер Саш, Бернар д’Ормал и Никола са цели филми. Красавицата, която напусна киното едва на 39 /режисьор на последния й филм, „Дон Жуан-73“, е първият й съпруг Роже Вадим/, като при това отказва да се снима с Марлон Брандо срещу хонорар от няколко милиона долара, винаги е отивала до край във връзките си – до сватба.
Роже Вадим я превръща в знаменосец на сексуалната революция с ролята в „И Бог създаде жената“. Но тя му изневерява с Жан-Луи Трентинян – партньора й пред камерите. Това не й пречи да обича и двамата едновременно. Но руснакът иска развод, макар че остават приятели до смъртта му през 2000 година. Тя го изпраща в последния му път заедно с другите жени и майки на децата Вадим – Анет Стройберг, Катрин Деньов, Джейн Фонда, Катрин Шнайдер, Мари-Мари Баро. Между жертвите на прясно разведената Бардо е певецът Жилбер Беко. Следват италианският кино ас Раф Валоне и корифеят на шансоните Саша Дистел. Съпруг № 2 Жак Шарие е баща на единственото й дете – Никола. Срещат се за „Бабет отива на война“ – и започват истинско сражение. Бардо дори не иска да бъде майка – в мемоарите си твърди, че няма никакви инстинкти на родител. Никола-Жак Шарие и досега отбягва майка си, а неговите дъщери живеят в Норвегия и дори не говорят френски. После идва ред на Сами Фрей. Гюнтер Саш – ексцентричен германски милиардер и международен плейбой, става съпруг № 3. Аверът на Салвадор Дали, Анди Уорхол и Джон Кенеди се врича на Бардо през 1966-а в Лас Вегас, а меденият им месец е в Таити. Малко след него се „подписва“ Бардо пада в обятията на Серж Генсбург, докато записват най-секси песента на всички времена: „Je t’aime … moi non plus“. Саш се отказва от нея, след като я хваща гола в ръцете на някой си Джиджи Рици от Милано. Следващият е Жан Сардом – фотограф, който тиражира нейни голи снимки. За четвърти път актрисата се омъжва през 1992 година на 58 за Бернар д`Ормал - крайно десен политик, бивш съветник на националистическата партия във Франция. „Бракът е споразумение, чиито условия се преразглеждат всеки ден, за да се утвърдят отново“, убедена е Бардо.
Бардо много пъти е казвала, че желае нейното убежище „Ла Мадраг“ да бъде превърнато в музей след смъртта й, а приходите от билетите да бъдат използвани за защита на животните.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
