Съсредоточавам се с джаз и класика, казва звездата от "В обувките на Сатаната" и "Тръмбо"
Браян Кранстън е типичен пример за онези хора, които ни доказват, че и след 50 можеш да направиш чудовищна кариера. Той завинаги ще остане в историята с може би най-великата роля на злодей, пресъздаван някога - тази на Уолтър Уайт в "Breaking Bad", превеждан у нас като "В обувките на Сатаната". В най-харесвания сериал в света (съперничещ си единствено с "Игра на тронове") Браян за пет сезона превърна обикновен учител по химия в могъщ наркобос. А дори легендата Антъни Хопкинс занемя пред образа му и написа публично писмо, в което провъзгласи Браян за новия гений на телевизионните поредици.
След сериала Кранстън влезе и в голямото кино. Сега е номиниран за "Оскар" за ролята на писателя Далтън Тръмбо. В едноименния филм се разказва за човека, написал "Джони грабна пушката" и преследването, на което е подложен от американското правителство през 40-те. Въпреки че всички сочат Леонардо ди Каприо за сигурен победител в
тазгодишната церемония, Браян вече грабна симпатиите на феновете със страхотното си превъплъщение в "Тръмбо". Ето какво заяви актьорът пред lwlies.com.
- В "Тръмбо" е първата ви главна роля след "Breaking Bad". Чувствате ли, че сте отгърнали нова страница в кариерата си?
- Не ме занимава този въпрос. Забелязал съм, че тревожността ми спада, когато се фокусирам само върху нещата, които са под мой контрол. Не искам да се съсредоточавам върху такива големи питанки за бъдещето.
- Какво ви направи най-голямо впечатление в историята на самия Тръмбо?
- Неговата природа. Бунтарският характер. Цялата тази работа с писмата - да пише толкова много, на всякакви институции, упорито, докрай. Никога не е бил част от естаблишмънта. А лидерските му качества са безспорни. Той демонстрира страхотно разбиране на работническата класа, на бедния човек, и именно заради това е мразен от американското правителство. Но той не е комунист, а социалист, нека правим разликата между двете.
Тръмбо е харесвал това да бъде богат, но е и съчувствал и е искал да помогне на бедните
Мисля, че това е най-правилната политическа позиция.
- По-лесно ли е да се играе реална личност, отколкото измислена?
- Мисля, че няма чак такава разлика. Важното е да усетиш духа на нещата, сърцевината на образа. Специално относно Тръмбо знаех, че той е жестикулирал много, владеел е силата на интонацията до съвършенство. Аз работих усилено над това и се надявам да съм го пресъздал успешно. Актьорството е психедилична работа. Трябва да станеш някой друг. Това е чиста лудост.
- Тръмбо е имал няколко любопитни навика. Например да работи на пишещата си машина във ваната. Вие имате ли странни ритуали, които спазвате?
- Когато пиша или чета, обичам да слушам класика и джаз. А това нещо с бюрото с пишещата машина във ваната е било не толкова ритуал, а жизнена необходимост за Тръмбо. Той е страдал от болки в кръста и е трябвало да се лекува сериозно. Оттам се е сетил, че ако си направи бюро във ваната, процесът на писане поне малко би му олекнал.
- Тъй като разказвате историята на следена изкъсо от правителството личност, мислите ли, че съвременният човек има персонална свобода от властите, или това е утопия?
- Утопия е. Агенцията за национална сигурност свободно може да подслушва всичките ни телефонни разговори и да чете мейлите ни. След 11 септември 2001 г. светът се промени. Сложи се край на конвенционалната война, подслушванията станаха масови, свободите - ограничени. А посланието на Тръмбо е, че нямаме нищо по-важно от правата, за които ежедневно трябва да се борим.
Откажем ли се от тях, лесно можем да осъмнем в страна, напомняща нацистка Германия
- Напоследък сме изключително нетолерантни към различните политически убеждения, които хората изповядват. Дори в Америка разговорът за политика стана радикален.
- Да. Политиката се е превърнала в спортен мач. Надвикване на едни с други. Ако опозицията предложи някаква хубава идея, властта отказва, понеже предложението идва от вражеския лагер. Независимо дали е правилно или не. Това е смешно. Политиката не трябва да е сблъсък, а взаимна работа. Ние сякаш сме забравили това.
- Какво е най-важното в един филм?
- Историята. Без добри сценаристи нищо не може да стане. Само с добър разказ може да стигнеш до сърцата на зрителите. Но винаги има някакъв елемент на непредвидимост.
Филмите са като суфле - дори и да имаш точните съставки, остава възможно нещата да не се получат.
- Какво правите в свободното си време?
- Нямам свободно време.
- А как си почивате?
- Спя... понякога.
- Какви са недостатъците ви?
- Имам проблеми с гнева... Трудно ми е да го контролирам.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
