Борис Христов – новият носител на Вазовата награда

Големият поет съставя антология с лириката на литературния патриарх

Борис Христов – новият носител на Вазовата награда | StandartNews.com

По случай 170-годишнината от рождението на Иван Вазов поетът Борис Христов е подбрал 150 рядко срещани стихотворения на литературния патриарх за специално издание на луксозна антология, съобщиха от община Сопот. Изданието е дело на издателство „Рива“ и е жест на благодарност към учителя на поколения български писатели, към ненадминатия майстор на словото и радетел на мира и доброто, към човека и мислителя Вазов. На 7 юли, рождения ден на патриарха, Христов ще получи и Вазовата награда за цялостно творчество.Община Сопот ще посрещне 170-та годишнина с тържества и инициативи в ограничен мащаб, които ще се случат при спазване на най-строги противоепидемични мерки.

„Да се обърнем към Вазов, към мъдростта му и към способността му да обединява и издига духа. Защото духът се издига не с тържества, а първо с поставяне на устои и ценности“, заяви кметът на общината Деян Дойнов

Точно по тази причина за носител на Вазовата награда в тази знакова година е избран именно Борис Христов.

Христов е роден на 14 август 1945-а в село Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник, после българска филология във Великотърновския университет. След дипломиране работи известно време като учител и като журналист. Прави общ дебют с още двама творци в сборника „Трима млади поети“ (1975), а самостоятелен дебют – с „Вечерен тромпет“ (1977). Президентът Жельо Желев отправя покана към Борис Христов да стане вицепрезидент, но поетът категорично отказва. Носител е на Голямата литературна награда на СУ „Св. Климент Охридски“ (2000), както и на ред други литературни отличия. През 2010 г. с писмо до Министерския съвет отказва да получи присъдения му орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.

Борис Христов е съставител на антологиите „Българска лирика“, „Българска народна лирика“ (1994), „Български разкази“, „Народни устни писмена“ (1995), „От изгрев солнце до заник“ (1997) и на смятания за мистификация през XIX век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи, „Веда Словена“ (1997).

След появата на стихосбирката му „Вечерен тромпет“ Радой Ралин казва:

„Непременно притежавайте тези стихове! Книжка, все едно, няма да си купите. От библиотеките трудно ще ви намерят – къде 5000 библиотеки са се вредили при 1000 тираж? Тогава си вземете една тетрадка от 50 страници и си я препишете тази стихосбирка… Поетът просто те превзема. Откога ни се четеше такъв поет!“.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай