Борис Димовски и Радой Ралин гледат от портрет на Атанас Пацев - мащабната експозиция на големия художник „Творби и размишления“, който напуска света през 1999-а, е последната премиера на Софийската градска галерия за 2018-а. Двамата титани на духа и остроумието излъчват изключителна автентичност от платното.
Експертите припомнят, че творчеството на Атанас Пацев е белязано от няколко обстоятелства – участието му в партизанското движение, когато е само на 18, следването му в Художествената академия между 1944-та и 1949-та, когато тя е арена на драстични промени, пътуването му във Франция и Италия през 1963-та, когато се сблъсква със съвършено различеното усещане за свобода, организираните нападки срещу неговата изложба през 1968-ма, които го пращат в групата на непослушните интелектуалци с партиен билет – при Радой Ралин, Борис Делчев, Веселин Андреев и художниците Любомир Далчев и Генко Генков.
Неприемливият експресивен пластичен език, експериментите с перспективата, броденето из табуираните полета на еротичното, бунтарският текст „За безтегловността”, публикуван в брошура към изложбата му от 1968-ма са щрихи от забравената днес съпротива на Пацев срещу неписаните правила за правилно поведение в соцобществото със строга йерархична структура. Огромното напрежение между вярата в комунистическата идеология и исконно присъщото му бунтарство е заключено не само в неговите изображения. От 1980-та почти до смъртта си той изписва 94 тетрадки с непубликувани досега, трудни за разчитане дневници. Творбите и текстовете, подбрани за изложба в Софийска градска галерия, представят Пацев като личност, разтърсвана от „упойващи мечти” и драматични съмнения, чувствени радости и свръхболезнени преживявания. Няма друг български художник, който да съчетава с толкова самоубийствен диапазон на чувствата щастието от безграничната вяра и ужаса от съзнаването на нейната утопичност. Творческото състояние „трябва да са сгъсти и нажежи до бяло”, пише Пацев, рисувайки до изнемога и мобилизирайки разума си за евристични идеи, измисляйки теории „ за безтегловността”, за „релативното пространство”.
В изложбата е показана една от неговите композиции, съставена от девет квадрата, които могат да сменят местата си и да се завъртят. Комбинациите са 95 126 814 720, според доцент Валентин Илиев. Няма съмнения обаче, че най-значимите постижения на Пацев са в портрета.
Изложбата има и две съпътстващи събития: лекция на Калин Николов по повод книгата му „Атанас Пацев – преодоляване на невъзможното” – на 15 януари от 18 часа и лекция на Красимир Илиев за творбите и дневниците на Пацев – на 22 януари от 18.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
