Овациите за Бонг Джун Хо, който изравни Уолт Дисни по брой победи за церемония, и е единственият кинаджия, който печели четири Оскара само за един филм, закономерно е новият любимец на медиите в родината си. 300 репортери и фенове го посрещнаха на летището Инчон в Сеул. „Благодаря за аплодисментите. Искам да поздравя всички, че се справят много добре с овладяването на епидемията. И аз се включвам в битката с коронавируса, като усърдно поддържам битовата хигиена. Радвам се, че най-после се прибирам у дома, за да продължа работата си над следващите ми проекти“, коментира Бонг Джун Хо.
Както се знае, неговият филм „Паразит“, който му осигури Оскарите и още десетки награди, е разказ за пороците, породени от крайната бедност. Всичко се случва в различните светове на две семейства. Ким живеят мизерно, бащата е безработен и без амбиции, двете деца на по двадесетина години – също. Обитават апартамент-мазе, от чийто малък прозорец се открива гледка към мръсна улица, случва се квартален пияница да се облекчи върху единственият им източник на светлина. Синът Ги-У обаче получава шанс – стар съученик му помага да започне добре платена работа като частен учител по английски език. Сестра му му изработва фалшива диплома и Ги-У се озовава на прага на луксозната къща на семейство Парк. Новият учител много се харесва на детето на господин Парк и когато майката споменава, че по-малкият им син също се нуждае от учител, но по рисуване, Ги-У предлага сестра си, без да разкрива тяхната връзка. За да издържат семейството, братът и сестрата се държат като непознати и успяват да заблудят семейство Парк. Но най-малкото дете в богаташката къща забелязва нещо, което убягва на родителите му –двамата учители миришат еднакво… По-бедното семейство вижда себе си като в изкривено огледало, което с жестокост показва колко са окаяни и им разкрива богатствата, които биха могли да им принадлежат. „Паразит“ забива пипалата си в теб. Долните маси се надигат за отмъщение“, пишат критици. В „Ню Йорк Таймс“ Манола Дарджис отбелязва, че Бонг има добри идеи, но „великолепието на филма не е въпрос на неговата привидна етика или етос, а в това как поднася истината - често извратено. Бонг акцентира върху грубата комедия, породена от неволите на семейство Ким, предизвиквайки смеха на зрителя.“ „Винаги пиша сам сценариите и рисувам сторибордовете си. В корейските филми мелодрамата има силни традиции – защото емоциите в обществото ни винаги са крайни. Майките са важни във всяка култура, но у нас тяхната роля е от огромно значение“, коментира режисьорът. Самият той има съвсем прилично детство. Бонг е роден в Таегу, Южна Корея, през 1969-а. Най-малкият е от 4 деца. Докато е в началото училище, се местят в Сеул – на реката Хан. През 1988-а влиза в университета. После служи две години в армията – задължителна служба. През 1995-а взима диплома на магистър по социология. Основава Клуб за кино със съмишленици от други висши учебни заведения и прави първите си любителски късометражни ленти. Завършва и курс в Корейската академия за филмово изкуство. Дипломните му продукции отиват на фестивалите в Хонконг и Ванкувър. Днес най-големият брат на Бонг е професор по английски език в Сеулския университет, а най-голямата му сестра преподава мода в академията на Анянг.
Бонг Джун Хо сяда на режисьорския стол за първи път през 2000-а за „Barking Dogs Never Bite“. Снима филма в жилищния комплекс, в който има апартамент. Реакциите на публиката първоначално са по-сдържани, но хвалбите идват от критиците. Следват участия в Сан Себастиан и отличия в Хонконг и американския „Slamdance“. Вторият му филм, „Memories of Murder“, от 2003-а е финансов успех. На корейските награди „Grand Bell“ – местните Оскари, печели за най-добър филм, режисьор, актьор. Въпреки че от Кан и Венеция не уважиха лентата, от Сан Себастиан отново проявиха интерес и филмът направи своя международен дебют на форума в Испания, където прибира три награди, включително за най-доър режисьор.
През 2006-а Бонг ескалира не само собствената си кариера, но и корейската киноиндустрия с „The Host“. Лентата бе включена в независимата секция „Directors' Fortnight“ в Кан и стана летен хит. В Южна Корея постигна рекорди – той беше прожектиран в над една трета от киносалноите в страната и продаде 13 милиона билета. След това продукцията бе продадена и по света, като от студиото „Universal“ веднага купиха правата над фима за техен римейк. „Mother“ също си осигурява място в Кан през 2009-а в „Особен поглед“. Лентата постига световни успехи и критиците я споменават в списъците си за най-добрите на годината. През 2011-а Бонг става член на журито на 27-то издание на фестивала „Сънданс“ и оглавява журито на „Camera d'Or“ в Кан, а после и това на Единбургския фестивал.
През 2013-а Бонг екранизира футуристичния роман на Жан-Марк Роше и Жак Лоб „Snowpiercer“ – така се казва влакът, в който пътуват представители на различни касти и класи. В ролите са Крис Евънс, Ед Харис, Джон Хърт, Тилда Суинтън, Джейми Бел, Октавия Спенсър. Те са разпределени във вагоните в зависимост от социалния си статус. И се опитват да открият спасение, след като заради грешка в битката с глобалното затопляне се стига до нов ледников период. Филмът дебютира в корейския мол „Таймс скуеър“ в Сеул, след което е прожектиран на американския филмов фестивал във френския курорт Довил. През 2014-а лентата участва в Берлинале, кинофестивала в Ел Ей и в Единбург. Продукцията постига невероятни успехи – универсални хвалби от критиците и глобален финансов триумф. „Snowpiercer“ е сред най-касовите филми на Южна Корея, поставяйки няколко местни рекорда и фигурира в списъците на много от критиците за топ 10 заглавията на годината.
През 2017-а „Okja“ на Бонг дебютира в Кан, борейки се за „Златна палма“. Лентата предизвика кресноречиви реакции, защото беше продуцирана от Нетфликс. По време на медийната прожекция претърпя технически повреди и в продължение на първите 7 минути не беше в правилния формат. От фестивала се извиниха – и въпреки всичко след официалната премиера филмът получи 4-минутни овации.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
