Всяка сутрин се събуждам с идеи, казва 80-годишната киноикона
София Лорен и до днес е смятана за една от най-красивите жени на света. Нейната необикновена привлекателност е толкова силна, че преди време един римокатолически кардинал се пошегува: "Клонирането е морално погрешно, но за София Лорен може и да се направи изключение". Италианската киноикона отпразнува тази седмица 80 с мемоари, разкриващи нейния път от бедността към богатството. За книгата от 300 страници със заглавие "Вчера, днес и утре - моят живот" Лорен се потапя в нещо, което сама нарича свой "камион от спомени". Книгата започва с това как Лорен се подготвя за коледна вечеря с двамата й синове и четирите й внучета в къщата й в Швейцария. А после започва своята впечатляваща история, в която има стари снимки, писма и бележки от велики звезди от Холивуд. Тя
описва връзките си с няколко известни мъже
и разкрива как спира в аванс опит на Марлон Брандо да се сближи с нея, докато се снимали в последния филм на Чарли Чаплин "Графинята от Хонконг" през 1967-ма. "Изведнъж той постави ръцете си върху мен. Обърнах се напълно спокойно и изригнах в лицето му като котка, погалена по грешния начин: "Да не си посмял някога отново да го сториш. Никога повече!", пише Лорен и допълва, че в този момент той й изглеждал като жертва на собствената си слава. Никога след това не повторил опита си, но им било много трудно да работят отново заедно.
С Кари Грант се запознава през 1956 г., когато е само на 22, и вече е романтично обвързана с бъдещия си съпруг Карло Понти. Грант пък е на 52 и насред третия си брак. Той й поискал ръката, докато снимат "Гордостта и страстта". В книгата има снимки на неговите любовни бележки. В една от тях пише: "Прости ми, скъпо момиче. Притискам те твърде много. Моли се - същото ще направя и аз - до следващата седмица. Довиждане, София. Кари."
Молитва е дума, която се появява често в бележките на Грант, който умира през 1986 г. В друга той пише: "Ще бъдеш в молитвите ми. Ако мислиш и се молиш с мен, за същото нещо и със същата цел, всичко ще е наред и животът ще е добър."
Цяла седмица вече един телевизионен канал върти само филми с Лорен в чест на жената, спечелила две награди "Оскар" - една за образа на майката в неореалистичната класика на Де Сика от 1961 г. "Чочарка" и почетен приз през 1991-ва. В момента текат и няколко фотографски изложби, както и кръгли маси, на които се коментира изгряването и огромната слава на някогашната бедна тийнейджърка, която след години един критик нарече "най-добрият износ на Италия след пастата".
"Това не е честване на миналото, а пролог на един хубав живот. Имам нужда да работя, всяка сутрин се събуждам с нови идеи", казва Лорен, изиграла над 80 роли в киното, които й носят славата на една от най-красивите жени в света.
И на 80 години сеньора Лорен, родена в Рим като извънбрачно дете, е достолепна дама. Тя е плод на "греховната любов" на майка й Ромилда Вилани и Рикардо Шиколоне. Той припознава детето, дава му фамилията си, но не полага никакви грижи за него. София расте в отчайваща бедност, няма дори собствено легло и спи в прегръдките на майка си. Израства със сестра си Анна-Мария в Поцуоли, беден град близо до Неапол, и си спомня как моли американските войници за храна по време на Втората световна война. После майка й я отвежда в Рим, където тя започва да припечелва по малко от снимки за списания и от конкурси за красота. На едно състезание през 1949-а е забелязана от Карло Понти. Той й осигурява първите роли и до края на живота си остава архитект на нейната кариера. Когато преуспяващият продуцент кани красивата девойка на пробни снимки в студиото си, тя облича бански костюм и трябва да държи в ръката си димяща цигара, макар никога да не е пушила. Операторът не е доволен и мърмори гневно: "Не е възможно да я снимам. Скулите на лицето й са прекалено широки, устата огромна, а носът ужасно дълъг."
"Знаех, че не отговарям на класическите изисквания за красота. От всичко имах повече - широко лице, едри устни, удължен нос", пише в книгата си Лорен. Опитното око на Понти обаче съзира точно в тази различност от нормите корените на успеха.
По това време Понти е на 39, има брак с първата си съпруга Джулиана и две деца. Католическа Италия не признава брачния съюз на Карло със София Лорен, сключен през 1957-ма, тъй като разводите са забранени за онова време. Всъщност бракосъчетанието е извършено в Мексико от адвокатите им в отсъствие на младоженците. София е
обявена от църквата за "грешница"
филмите й влизат в забранения списък. Понти обаче е решен да се ожени законно за Лорен. През 1965 г. получава развод от Джулиана във Франция и двамата с Лорен се бракосъчетават официално в Париж през 1966-а. Следва нов удар - София мечтае за дете, но прави два спонтанни аборта. Почти се е примирила със съдбата си на бездетна съпруга, когато я насочват към гинеколог в Женева. През декември 1968 г. се ражда синът Карло Понти младши. От страх, че ще се случи нещо лошо на бебето, майката остава цели 50 дни в родилното. Четири години по-късно на бял свят се появява и Едоардо. Тя и Понти остават заедно до 2007 г., когато той почива на 94 в Женева, където живеят от години.
"Карло беше невероятен човек с широко сърце и огромна доброта, на когото винаги можех да се осланям. От самото начало изпитвах чувство на сигурност и близост, като че ли вечно сме били заедно. Имах усещането, че той ме разбира. Бях намерила идеалния мъж. Това беше стартът на един дълъг, много дълъг път, който изминахме заедно, и нито за миг не сме мислили за раздяла", изповядва се Лорен.
Псевдонимът на София е измислен още през 1952 г. от неаполитанския продуцент Гофредо Ломбардо, който й поверява главната роля във филма "Бяла жена в Африка". На него Шиколоне му звучи неартистично. Тогава се сеща за шведската актриса Марта Торен. Той сменя една буква и София става Лорен. Година по-късно идва и първата й главна роля в режисираната от Пиетро Франсичи филм-опера "Аида". Пътят към върха започва, но успехите от този момент нататък никога не я главозамайват.
"Това е съдбата ми. Докато като актриса обожавах ролите си, превъплъщавайки се в страстни и трагични, силни и чувствени героини, в истинския живот се стараех да съм хладнокръвна, да се владея и да съм предпазлива. Казано накратко - нормална.
Нормалността не ми се удаваше
Постигнах я в напреднала възраст", споделя в книгата си Лорен и цитира любимия си автор Алберто Моравия: "Никога не страдай напразно, поне не тогава, когато искаш да разбереш за какво страдаш."
Голямата известност обаче идва при нея през 1954 година, когато се снима в "Златото на Неапол" на Виторио Де Сика. Следващата година е не по-малко успешна за нея с главната роля във филма на Марио Солдати "Жената от реката". Многостранният й талант кара режисьорите да я канят и в комедии като "Знакът на Венера" и "Хубавата мелничарка". Постепенно популярността й надхвърля тази на двете й главни съпернички - Силвана Мангано и Джина Лолобриджида. А през 1956 година заминава за Америка. Успехите й са зашеметяващи. За 4 години в Холивуд се снима в 12 филма. Хонорарите й стигат баснословната за онези години сума от 2 млн. долара, партнират й истински звезди като Антъни Пъркинс и Кари Грант.
"Успехът и щастието не са едно и също нещо. Едното го постигнах рано, а за другото все тръпнех. Когато мисля за живота си, се чудя, че всичко това е било. То е като в приказките: имало едно време едно бедно момиченце, имало някога една млада жена, имало една актриса. Имало някога един горчив и същевременно прекрасен живот. Всичко си струваше", е днешната й равносметка.
С Марчело Мастрояни ги наричат "главният европейски кинодует" не случайно. Двамата имат точно 13 филма заедно. Освен че са талантливи, са и сред най-красивите от своето поколение. Във филмите си са играли какво ли не - от аристократи до проститутка или баща на седем деца. Понякога сменяйки ролите си дори в рамките на един и същи филм, както е в комедията "Вчера, днес и утре".
Актрисата, която никога не скрива своята възраст, през 1980-ма се снима във филма "Историята на София Лорен" в две роли - като майка си Ромила Вилани и като себе си - от Шиколоне до синьора Понти. Днес състоянието на София Лорен се оценява на 240 милиона долара. Тя има луксозни къщи в Лос Анджелис и Швейцария. А нейните красиви, страстни и страдащи героини продължават да събират овациите на киноманите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
