Вторият роман на Петър Голийски – „Елизабет и тронът на Медния град“, отново ни среща с малкото момиче Елизабет, която познаваме от първия му роман, „Елизабет и тайната на Живата вода“. Историята отвежда младите читатели по следите на древен ръкопис, опасни създания и вълнуващи приключения в един магичен свят.
Елизабет е съвсем обикновено момиченце, което обича да ходи на кино, да ѝ купуват несесери в крещящи цветове и ненужни скрънчита и мечтае да има Ютюб канал. Но преди три месеца попада във Вълшебната страна, където успява да открие Живата вода и да помогне на болната си майка с нея. Единствено вуйчо ѝ вярва на разказа за преживените приключения. Той я води в Народната библиотека, от където да вземат ръкописа на Константин и ѝ разказва историята на Ибрис и Изидор Франка, на Медния град и надвиснала беда. Скоро малкото момиче отново се озовава във Вълшебната страна с нова мисия – да помогне на арварите, като задейства защитата на Медния храм.
За създаването на образа на главната героиня Петър Голийски е вдъхновен от реалния живот и „дяволитото ангелче“ Елизабет, негов близък приятел. В сюжета авторът вплита не само елементи от българския фолклор и митове, използва немалко мотиви от Кавказ и Азия, но и исторически артефакти.
„За образец на ръкописа на Константин, който Елизабет и вуйчо ѝ откриват и с който започва историята, използвах византийски текст срещу богомилите от XI век. Впрочем богомилите също за замесени в „Елизабет и тронът на Медния град“.
Също византийска по произход е идеята за Медния град и Медния храм в него. Става дума за разказ от IX век, в който магическото сърце на българската столица Плиска е представено като медно гумно, тоест меден харман. При съставянето на списъка на змейските царе и човешките императори на Медния свят пък съчетах средновековния „Именник на българските владетели“ със списъка на предпотопните царе на древен Шумер. Пак от литературен произход е и идеята за съществуването на невидима мрежа от седем храма сред звездите – тя ми хрумна, докато четях арабски автор от Х век, който пише за седем велики храма в Азия отпреди възхода на исляма“, споделя Петър Голийски, чиито научни интереси са в областта на историята и митологията на дунавските и волжките българи, на историята и културата на народите от района на Кавказ и Средна Азия. Автор е на книгите „Зиези, от който са българите. Предхристиянска религия и митология“, „Българите в Кавказ и Армения (II-X век)“, „Армения и иранският свят I-V век“, „Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век“ (т. 1 и т. 2).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
