Асен Блатечки застана пред камерата на "Събуди се", извън клишето говори за политика, любовта, новите роли и предстоящи проекти.
„В момента репетирам две комедии едновременно. Едната е „Благородният испанец“, а другата е „Комедия за тенори“. Работата, изкуството и децата ме карат да се чувствам жив“, разказва актьорът.
За уроците, получени от Мастера
„Мисля, че който от учениците на Стефан Данаилов да попиташ, ще каже едно и също нещо. Той ни научи на занаят и ни завеща да бъдем добри хора. Това е най-важното за нас, защото работата на актьорите е техния живот. Ние от сутрин до вечер, дори и когато се приберем вечер, продължаваме да мислим и работим. Да си добър човек, това ти помага и в професията, защото това е отборна професия. Сам кино и театър не можеш да правиш. Когато Стефан Данаилов е избирал класовете си, е избирал хора, които са близки до неговия мироглед. Егото убива таланта, но от друга страна при актьорите или хората на изкуството, няма как егото да не е много голямо. Трябва самите ние да се научим да живеем с него и да не ни пречи“, споделя Блатечки.
„Не мога да твърдя, че актьорите сме най-самотните, тъй като непрекъснато работим с други хора. Нямаме много време за семейството приятелите си. Работата ни е такава, че когато снимаш роля във филм или репетираш в театър, то съзнанието ти 24 часа е свързано с работата. Тогава близките и семейството ти страдат. Дъщеря ми когато беше малка, казваше, че иска да се отпиша от тази работа, защото й липсвах много“, коментира твърдението, че професията на актьора е една от най-самотните в света.
„Веднъж когато бях на 28-29 години се отказах от професията си. Тогава усетих, че почвам да буксувам на едно място. Станах скучен сам на себе си, а си представям колко съм бил и на публиката. Махнах се от театъра, но издържах само година. С израстването, човек осъзнава много неща, дава си дава сметка, че нищо не е на живот и смърт. Ние всъщност сме щастливи, че можем цял живот да си играем. Всяка вечер изживяваме различен живот на сцената“, разказва Асен.
Дразнят ли клишетата и определенията?
„В началото ме дразнеха, особено отношението на режисьорите, които ме взимаха само като секссимвол или лошото момче в българското кино. Но това беше до момента, в който аз започнах сам да избирам какво да играя. Обичаме да поставяме определения и епитети. Казваме, че някой е секссимвол, но само той се мисли за такъв.“
Преди да започне да се занимава с актьорска професия, Асен е тренирал активно карате. В семейството му спортът се предава генетично – дядо му, баща му и сега и неговия син Борил, който тренира жиу-жицу.
„Уча Бори да бъде добър, щастлив, свободен. Това са уроците, които получих и аз самият, и има само две забрани – да не лъжа и крада.
За премиерата на филма „Сестра“
„Лентата много се харесва в чужбина, особено на фестивалите, на които е представена. Спечели много награди. Той е за една човешка история, която е нежно разказана, с много добри актьори и интелигентно чувство за хумор. Единствената трудност да се прави кино в България е липсата на пари“, разкрива актьорът.
Една от болките ми е липсата на отношение към красотата у нас, а другата е липсата от необходимост от култура. Според мен тя не е в хората, а в политиците. Не обръщат внимание на културата и не се интересуват от нея. Театрите, концертите, изложбите са пълни, което означава, че хората имат нужда от това. За да има нация, трябва да има култура“, изказва болката си Блатечки.
За участието си във втори сезон на „Дяволското гърло“
„Влизам с изключително удоволствие в този сериал, тъй като той ми е любимия български сериал за последните години. Не съм нито лошото, нито доброто момче в сериала. До сега не съм играл такава роля в българското кино и на публиката ще й е любопитно да ме види в нея. Любопитен факт е, че снимам с кучето си във филма“, разказва за участието си във втори сезон на „Дяволското гърло“ актьорът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
