Хитлер очаквал атаката в Норвегия или при Кале
Утре представителите на 20 държави съюзници от Втората световна война ще отбележат тържествено 70-годишнината от десанта в Нормандия. Техните държавни глави или премиери, включително президентите на САЩ и Русия - Барак Обама и Владимир Путин, ще отдадат почит на загиналите съюзнически войници. Разбира се, център на вниманието на медиите ще бъде съсредоточено преди всичко към неофициалните разговори между световните лидери, особено що се отнася до ситуацията в Украйна. Но годишнината е повод да си припомним за драматичните събития, разиграли се по нормандските плажове преди 70 години. Още повече че от нашата страна на желязната завеса десантът като част от Втората световна война винаги е бил омаловажаван по идеологически причини. По принцип заслугата на западните съюзници се свеждаше до минимум, като се спестяваха дори неоспорими факти като логистичната помощ, оказана на СССР.
"Днес ще бъде най-дългият ден", казва на подчинените си генерали и адмирали бъдещият президент на САЩ Дуайт Айзенхауер, назначен за главнокомандващ десанта. До този ден се стига далеч не лесно. Рузвелт и Чърчил са били наясно, че без втори фронт войната срещу нацистка Германия би продължила прекалено дълго. И на срещата на "Тримата големи" в Техеран през ноември 1943 г. се взема окончателното решение той да бъде открит в Западна Европа не по-късно от края на май 1944 г. Британският премиер Уинстън Чърчил до последно държи съюзниците да отворят втори фронт на Балканите - за да изпреварят съветската армия в Централна Европа. Но предложението му бива отхвърлено заради липсата на солидна тилова база и сложността на операцията поради планинския характер на полуострова. А най вече -заради прагматизма на Рузвелт, който откровено заявява, че "няма резон американските момчета да умират заради британските интереси". И че най-късият път от Англия до Берлин минава през Париж, а не през Белград или Будапеща.
Подготовката за "деня Д" започва през януари 1944 г., когато командването на съюзниците в Италия е поето от британския фелдмаршал Харълд Алекзандър, а Айзенхауер е одобрен за командващ на предстоящото истинско нахлуване в Европа. Направеният от него и помощниците му избор на южните нормандски плажове е най-логичен не за друго, а просто защото немците очакват десанта в района на Кале -
където е най-тясното място на Ламанша
Съюзниците правят всичко възможно в Берлин да вярват в това. Създадена е една фиктивна американска армия с "главнокомандващ" известния с агресивността си генерал Джордж Патън. Води се активен радиообмен, който естествено е засечен от немското разузнаване. В района на Дувър са разгърнати безброй гумени макети на танкове, камиони и всякаква друга техника, небрежно замаскирана, за да бъде открита без проблеми от немските разузнавателни самолети. Не липсват и забавни куриози. Разярен бик на английски фермер атакува - естествено напред с рогата - такъв "танк". Пробитият гумен макет веднага се спихва, а обърканият от случилото се бик позорно побягва... Друга фиктивна армия - "британска", разиграва същия спектакъл в района на Единбург, симулираща подготовка за десант в Норвегия. И Хитлер държи там четвъртмилионна армия...
Най-голям проблем пред съюзниците обаче не са 6-те германски танкови дивизии, разгърнати в Северна Франция и командвани от знаменития фелдмаршал Ромел, нито Атлантическият вал - мощна система от бункери, телени мрежи и противотанкови заграждения, опасали френското крайбрежие. Проблемът е във времето. Защото
май и юни са известни с бурите в Атлантика
И най-важният човек, пред когото стоят почти мирно всички генерали и адмирали, е един капитан от Кралската метеорологическа служба.
Операцията е почти пред отлагане, когато въпросният капитан предвижда "прозорец" между два поредни щорма сутринта на 6 юни. И в 22,45 на 5 юни генерал Айзенхауер отсича: "Тръгваме!"
Така на 6 юни 1944 година съюзническите армии поемат към френския бряг - 11 590 самолета и 6 939 плавателни съда, пренасящи 195 701 души.
Въпреки огромните мащаби на операцията и пословичната неприязън между Айзенхауер и британския командващ фелдмаршал Монтгомъри съюзниците дебаркират бързо и успешно. Десантът започва с мощен удар на съюзническата авиация в лицето на 9-а американска въздушна армия, английските 2-ри тактически ВВС и 8-а американска армия от стратегическите ВВС. Тя нанася бомбени удари по немските комуникации на голяма площ, но основният удар е по обекти и райони от Франция, северно от Сена. Тук през нощта на 6 юни само върху десетте основни батареи са стоварени 5267 тона авиобомби от 1136 английски бомбардировача. На сутринта по други обекти в залива на Сена са стоварени нови 1763 тона авиобомби от 1083 американски бомбардировача. В промеждутъка от 24 май до 5 юни са разрушени или извадени от строя всички мостове през Сена между Руан и Париж, както и разрушени други 12 моста в Северна Франция. Силни демонстративни удари на неголеми групи от кораби и авиация са нанесени по Булон, носовете Антифер и Бар фльор. И Хитлер цяла седмица упорито не разрешава на Ромел да насочи танковете си към Нормандия, вярвайки, че основният удар ще бъде другаде. А и самият Ромел точно преди десанта е в Берлин заради рождения ден на съпругата си Люси. И когато се връща на бойното поле и веднага съобразява, че това е истинският десант, вече е късно.
За прехвърлянето на бойната техника от големите танкодесантни кораби, които в условията на плиткия шелф не са можели да доближат брега на Нормандия, са конструирани нови фериботи, известни под името "Рейнбоу", способни да поемат товар до 400 тона. Друга новост е използването на бронирани и обикновени булдозери,
способни да правят пътища по пясъка
от десантните съдове до твърдия бряг. Във висша степен неприятен сюрприз за немското командване се оказва и използването на изкуствени пристанища от потопени стари кораби и каменни блокове върху тях, известни като "Мюлбъри". Те са можели да приемат кораби с водоизместимост повече от 10 000 тона. Едно такова пристанище осигурявало стоварването на близо 12 хиляди тона товари на ден, жизненонеобходими за развитието на успех в първите дни на операцията.
Така пътят за освобождението на Западна Европа е отворен, а операцията "Овърлорд" остава във военната история като най-голямата десантна операция досега. Нейният успех лишава германското командване от възможността да маневрира. И когато само след две седмици започва грандиозното настъпление на съветската армия на Източния фронт, известно като операция "Багратион", Хитлеровите генерали повече не могат да разчитат на прехвърляне на резерви от Западна Европа.
Принц води поданиците си в бой
Основните сили, осъществили "Инвазията", както още е популярен в западната историография десантът в Нормандия, са американски, английски и канадски войски. Но своя скромен принос дават и формираните в изгнание военни части от други народи, страдащи от нацистката окупация. Макар и не в първата ударна вълна в операция "Овърлорд" участват още белгийски и холандски подразделения, френска танкова бригада под командването на генерал Льоклерк, която ще влезе триумфално след два и половина месеца в Париж, полски парашутисти и пехотинци. И дори миниатюрната държава Люксембург присъства на бойното поле - и то с цял батальон, воден от 24-годишния престолонаследник, бъдещия велик херцог Жан III. Когото може би ще видим утре сред почетните гости на тържествата в Нормандия. Защото той е последният жив монарх, (макар и вече бивш, след като през 2000 г. сдаде трона на сина си Анри), който е водил поданиците си в бой.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
