Автентичният разказ е за войната в Афганистан
Авторът на тази трогателна и "брутална" книга Елиът Акерман е участвал в пет мисии в Афганистан и Ирак като морски пехотинец. Издига се до капитан и е награден със "Сребърна звезда", "Бронзова звезда" и "Пурпурно сърце".
След приключване на службата си работи като сътрудник в The New Yorker, The Atlantic, The New Republic и Ecotone. Участник е в програмата White House Fellows в администрацията на Белия дом по време на управлението на Обама. В момента живее в Истанбул с жена си и двете си деца и пише за гражданската война в Сирия.
Първият му роман "Приятелски огън" е приет добре от критиката, която сравнява простия, но същевременно поетичен, войнишки език на Акерман с прозата на Хемингуей.
Разказът се води от първо лице на обикновеното афганистанско момче Азис. Неговият живот се преобръща след началото на войната с американците. Губи майка си и баща си, а брат му е ранен и се нуждае от постоянни медицински грижи. Светът, в който е израснал, се превръща в брутално и хаотично място. Талибаните казват, че спасяват невинните от американската агресия, а американците твърдят, че те са тези, които защитават мирното население от терористите. При толкова много спасители животът на Азис е в опасност всеки ден. Ако иска да оцелее, трябва да се адаптира, да се научи как да бъде хищник, а не жертва. Ако иска да запази душата си, трябва да спаси брат си и жената, която обича.
"Денят, в който се научих да живея"
Неделен слънчев ден в Сан Франсиско. Докато се разхожда по кея, наслаждавайки се на покоя след тежката работна седмица, пред Джонатан - млад мъж с кариера на застраховател, внезапно се изправя мургава красавица. Тя се вглежда в дланта му и изрича злокобно предсказание: краят на живота му наближава... Пред това шокиращо изпитание е изправен героят в последния роман на Лоран Гунел. Но това е изпитание - прозрение, "гранична ситуация", в която откриваме себе си, своята автентична човешка същност.
Авторът ни въвлича в едно вълнуващо и светло приключение на духа, на ценностната трансформация и себепостигането.
Комисар Дюпен не скучае
С белите си пясъци и кристалнобистрата вода легендарните острови Гленан изглеждат като карибски рай, докато през един прекрасен майски ден морето не изхвърля на брега три трупа. Кои са те? Дали са жертва на силната нощна буря? Първите улики сочат удавяне. Ала когато става ясно, че единият мъртвец е предприемач с политическо влияние, а другият - самовлюбен ветроходец с куп врагове, комисар Дюпен разбира, че го очаква труден случай. А кой е третият мъртвец и какво свързва тримата мъже?
Моралът не носи бяла престилка
След като възвръща паметта си, професор Вилчур отново оглавява кардиологичната клиника във Варшава. Но не всички се радват на завръщането му. Доктор Добранецки, който е изпълнявал досега функциите на уважавания професор, няма намерение да се откаже от предимствата на ръководния пост. Подтикван от алчната си съпруга, изплита коварен план как да дискредитира и унищожи своя учител. Издава "Хермес".
"Някъде другаде"
е вторият роман на Христина Панджаридис. (ИК "Жанет 45"). Страниците ще ни накарат да се запитаме за неща, за които обикновено не се сещаме. В него питането е за майчинството, за илюзиите, за отношенията между хората. Като го прочетем, разбираме, че "другаде" е всякога тук, просто трябва да имаме сетива да го видим.
Фицджералд описва живота си със Зелда
Лукс, блясък, пари, пътешествия и алкохол. Двама млади и тяхната история, наситена емоционално и толкова истинска, колкото самия живот. Антъни е образован и жизнерадостен младеж, действащ като магнит и за жени, и за мъже. Глория е превъплъщение на красотата в най-чистата й форма, източник на щастие за Антъни и обект на неговото най-голямо желание. И той я получава. Двамата се чувстват самодостатъчни. Имат живот, който ги задоволява, и бъдеще, което изглежда обещаващо. Историята на Антъни и Глория е почти идентична с тази на Фицджералд и Зелда Сейър. Това дава повод на много хора да си мислят, че в "Красиви и прокълнати" авторът описва своята собствена история. Срещат се, когато писателят е на 21, а тя едва на 17 години. По това време Фицджералд е лейтенант в армията, а Зелда - танцьорка в кънтри клуб. Любовта им пламва веднага и е толкова бурна и разрушителна - като самите тях. Парите ги държат близо един до друг, а когато липсват - ги разделят. Любовта им е ту като приказка, ту като кошмар. Водени от неконтролируемата си жажда за живот, алкохол, страст и слава, Зелда и Фицджералд стават твърде емоционални и бурни. Двамата се обичат, мразят и ревнуват, но не могат един без друг.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
