Светът, в който живеем, стана по-яростен
Нека върнем самочувствието на българския народ, казва режисьорът и директор на Малък градски театър "Зад канала" Бина Харалампиева в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Г-жо Харалампиева, като режисьор с над 35 години трудов стаж и с над 100 реализирани постановки, как се чувствате днес в новия ви мандат като директор на Малък градски театър "Зад канала"? Вие сте ръководител на театрални институции вече над 20 години и в това ви качество ще попитам още какви постановки ще предложите на публиката в новия театрален сезон, имайки предвид размирното време, в което живее светът?
- Аз, някак си свикнах с този театър до степен, че го чувствам като част от себе. Така, че не възприемам присъствието си в трупата мандатно.
Без страх си поставям задачи за близките години, тъй като не съм начинаещ директор. За театъра е важно да отчете случващото се у нас и по света. Защото това се отразява на психиката на зрителите и на актьорите. А, както е известно, светът стана по- яростен, по-зъл.
За мен е важно от какво има нужда публиката в момента, за да бъдем в пулса на времето. На тази база избираме пиесите в репертоара на театъра.
- Как COVID пандемията се отрази на артистичната гилдия?
- Особено време беше. И много тежко, защото не играехме всеки ден, а и салоните не бяха пълни. Защото трябваше да спазваме противоепидемичните мерки. Но усетихме повече от всеки друг път колко хората имат нужда от театъра. В момента в който ни разрешиха 50 % от местата да бъдат заети, те веднага се запълваха. А когато мерките отпаднаха, театрите бяха препълнени. Хората имаха нужда да са заедно - да се вълнуват, да се смеят, да ръкопляскат. Изведнъж всички, които бяха затворени по домовете си, усетиха истинската радост от общуването.
По време на пандемията, ние бяхме много нещастни и мисля, че на всички хора, които се занимават със сценична дейност, празните салони въздействаха ужасно. Имаш усещаното, че вече не си нужен, а знаеш, че си . Аплодисментите ни зареждаха!
- Театърът отдушник ли трябва да е или място, на което хората се сблъскват с действителността?
- И двете. Съществуват моменти, в които искаш да избягаш от живота, имаш нужда да отидеш в някакъв друг свят, който да те измъкне от проблемите ти.
Има и моменти, в които отиваш на театър и е важно да си отговориш на въпросите, които те вълнуват. Много е важно зрителите да могат да направят точен избор на онова, което искат да гледат и от което имат необходимост в момента.
Възможно е обаче, зрителят да попадне на представление, което се занимава с нещо съвършено различно от живота му. Но изведнъж неговият свят да може да го накара да се почувства прекрасно.
- Наскоро гледах "Една испанска пиеса" от Ясмина Реза с участието на Малин Кръстев, Светлана Янчева, Владимир Пенев, Мария Каварджикова и Василена Атанасова. Това е микс между класическо представление и риалити шоу с топ артисти. Лесно или трудно се работи с тях?
- Имам изключителния шанс с всеки един от тези актьори да съм работила и преди. По време на репетициите си доставяхме взаимна радост, имахме силна връзка.
Беше ни много приятно смеехме се, говорихме си, изпитвахме невероятно удоволствие да работим заедно. Всеки от нас беше щастлив. А човек рядко изпитва такова удовлетворение.
- Какво е страданието за хората на изкуството? А радостта? Кога идва при тях катарзисът?
- В работата върху една пиеса си задаваме куп въпроси и страданието често се изразява в невъзможността да бъде решен даден творчески въпрос. Но човешкият опит помага да достигнем до дълбочината на проблемите. Когато си щастлив, ти също гледаш на света от друг ъгъл.
Понякога се случва да работиш върху пиеса, в която страдението е дълбоко, а ти самият си в щастлив период от живота си. Понякога щастието те прави по-задълбочен, друг път - страданието.
Но, общо взето, артистите притежават дълбока чувствителност.
Емоционалността на хората в тази професия и моята лична чувствителност винаги са били най-сериозният ми професионален поддръжник - за добро или за лошо.
- От години се говори, че заплащането на артистите е унизително. Какво трябва да бъде направено в сферата на културата, за да се стимулират творците?
- Артистите у нас са силно пренебрегнати в заплащането. А тяхната работа е изключително важна, защото културната среда, в която се движат хората, определя в голяма степен качеството на техния живот.
Луксът да отидеш на театър, на концерт, на опера, те кара да усетиш удоволствието от живота. Това прави света по-цветен, по-богат, по-смислен. Има хора, които живеят без театър и аз не мога да си представя в каква сива пустиня преминава животът им.
Унизителният начин, по който се заплаща на хората на изкуството, е наистина обиден. В сравнение с всички държави около нас в България заплатите са най-ниски.
Хората у нас някак си са приели приказката "Цигулар, майка не храни" . А е важно не само заплащането на творците, театралните зали имат нужда от ремонти, от поддръжка. Защото в тях влизат като публика едни от най-смислените хора в държавата. Надявам се да имаме управляващи, които да говорят за културата и изкуството с уважение и грижа, включително и финансова.
- А имаме ли национален идеал? Защо е така?
- Аз съм от хората, които могат да живеят единствено в България. Вероятно бих се чувствала добре за кратко другаде, но ако е наистина за кратко. Патриот съм, въпреки, че тази дума беше така изпомпана откъм смисъл. Не знам дали "нациоанлен идеал" бих нарекла това - но, нека върнем самочувствието на българския народ, мисля, че е добра цел!
Да не се срамуваме от себе си!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
